Едва тогава Ричард осъзна, че посещението на странната призрачна фигура предната нощ е оставила ярък спомен в съзнанието му. Гласът го бе уведомил, че е избран за играча. Днес беше първият ден на зимата. Разполагаше с една година, за да отвори правилната кутия на Орден.
Ричард се чувстваше изтощен, но тази среща не му даваше мира. Почти не спа. Болката от нараняването в крака бе единственото, което го възпираше да потъне изцяло в мисли в тази посока. Първият ден на зимата му донесе посещение от Джаганг. Внезапно озовал се пред задачата да направи нещо, та да не го познае императорът, не му остана време да поразсъждава над въпроса как изобщо е възможно да бъде посочен за играча за кутиите на Орден.
Дали не беше грешка — някакво объркване в магията, причинено от заразата на Хармониите. Дори да имаше нужните познания, а той ги нямаше, дарбата му бе омаломощена от вещицата Шеста, така че не му се вярваше несъзнателно да е вкарал кутиите в действие. Не знаеше дали изобщо е възможно да отвори правилната кутия, без да има достъп до дарбата си. Дали в основата на всичко не беше Шеста; дали не беше вкаран в някакъв заговор, чиято цел не можеше да разбере.
Преди време, когато Мрачният Рал правеше опити да направи тези заклинания, за да отвори кутиите, Ричард не знаеше нищо за тях и за строежа им. Зед му обясни, че тези заклинания са изключително опасни и че една погрешно начертана линия, поставена от точния човек, в точната среда и при точните обстоятелства, може да предизвика истинска катастрофа. В същото време символите приличаха на тайнствени арканни мотиви, съставляващи част от сложен чужд език.
След като Ричард научи повече за магическите знаци и символи, започна да разбира по-добре някои от елементите им.
По подобен начин навлезе и в древния Д’харански език, като в началото разпознаваше само откъслечни думи. С течение на времето проникна зад смисъла на думите и започна да ги разбира по-добре.
По подобен начин научи и че част от заклинанията, които Мрачният Рал бе начертал, за да отвори кутиите на Орден, също са част от танца със смъртта.
Преди време Зед му каза, че силата на Орден е всъщност силата на живота. Танцът със смъртта всъщност бе запазването на живота, а самият Орден бе съсредоточен около живота и опазването му от опустошителния лавинен огън.
Ричард пак потопи пръста си в червената боя и описа полукръг на челото на Джонрок, който после подсили с линии, създаващи символа за концентрация на силата. Използваше познати елементи, но ги комбинираше по нов начин, за да промени акцентите им, Не му се искаше някоя сестра да ги види и да познае точно какво послание носят. Макар символите, които рисуваше, да бяха съставени от познати елементи, все пак си бяха негови и в този смисъл уникални.
Насъбраните се мъже се скупчиха още по-плътно около двамата, изумени не само от акта на рисуване, но и от самата рисунка. В нея имаше нещо поетично. Макар и да не разбираха значението на линиите, възприемаха цялостното им излъчване като нещо с определена цел и смисъл, ключово. Заплашително.
— Знаеш ли на какво ми напомня тази работа с рисуването? — попита единият от мъжете.
— На какво? — промърмори Ричард, докато добавяше нови линии към символа, предназначен да прекърши силата на противника.
— Ами напомня ми на самата игра. Не знам защо, но линиите сякаш изразяват движенията на играч на Джа’Ла.
Изненадан, че друг пленник прониква толкова дълбоко в смисъла на рисунката, Ричард го стрелна с поглед.
— Някога бях ковач — обясни онзи. — За да слагаш подкови, трябва да разбираш конете. Няма как да попиташ един кон какво му е, но ако си достатъчно наблюдателен, се научаваш да разбираш езика на тялото на животното. Ако започнеш да се вглеждаш в движенията му, може да си спестиш някои ритник или ухапване.
— Това, което казваш, е чудесно — кимна Ричард. — Наистина има общо с моите занимания в момента. Аз се опитвам да дам на всеки от вас един вид визуално изражение на сила.
— Откъде си толкова наясно със символите на силата? — попита друг от мъжете, на име Брус. Той беше в отбора, но от войниците на Ордена и спеше в палатката си, така че никак не му се нравеше да се съобразява с прищевките на някакъв нападател, който освен че беше езичник, спеше окован във вериги като някое животно. — Такива като тебе отдават голямо значение на остарели вярвания и магии, вместо да се посветят на по-възвишени идеали, на делата на Създателя, на отговорностите и задълженията си към ближния.
— Имах предвид, че това е моето виждане, моята представа за силата — сви рамене Ричард. — Искам да изрисувам всеки от нас така, че да изглежда по-силен и страховит — това е.