Отговорът явно не удовлетвори Брус. Посочи лицето на Джонрок.
— Откъде си сигурен, че всичките тия кривини и чертички изобразяват силата?
— Ами не съм сигурен — призна Ричард, като се опитваше да намери начин да затвори устата на любопиткото, без да издава важна информация. — Просто лично на мен тези символи ми внушават сила.
— Това са глупости. Рисунките не означават нищо — повиши тон Брус.
Войниците в отбора застанаха нащрек, сякаш очакваха да видят дали спорът няма да прерасне в бунт срещу нападателя им.
Ричард се усмихна.
— Щом така смяташ, Брус, щом си убеден, че рисунките ми не означават нищо, какво ще кажеш да ти нарисувам цветенце на челото.
Всички избухнаха в смях — дори войниците. Брус, внезапно изгубил самоувереността си, огледа смеещите се физиономии и се прокашля.
— Мда, сега, като го каза, започнах да гледам на нещата от друг ъгъл. Да, искам и на мен да ми нарисуваш такъв символ на силата. — Удари се с юмрук в гърдите. — Искам противниците ни да се страхуват от мен.
Ричард кимна.
— Ще се страхуват, стига да правите, каквото ви кажа. Имайте предвид, че преди първата игра, когато всички видят червеното по лицата ни, може да им се стори глупаво. Трябва да сте подготвени за това. Когато ги чуете да се смеят, позволете на смеха им да ви разгневи. Позволете му да изпълни сърцата ви с желание да им натикате смеха обратно в гърлото.
Още в първия момент, щом стъпим на терена, не само противниковите играчи, но навярно и много от зрителите ще ни се смеят и ще ни подвикват разни думи. Нека. Точно това ни трябва. Оставете ги да ни подценяват. Просто се съсредоточете върху надигналия се в сърцата ви гняв и му позволете да ви изпълни.
Ричард обиколи с поглед мъжете един по един.
— Не забравяйте, че целта ни е да победим в турнира. Това е единственият ни шанс да се изправим срещу отбора на императора. Ние сме единствените достойни за тази чест. Тези, които ни се присмиват, са жалки подобия на играчи на Джа’Ла. Трябва да ги пометем, ако искаме да се доберем до отбора на императора. Мъжете, срещу които ще играем в началото, стоят на пътя ни. И ни се присмиват.
Щом стъпите на терена преди началото на играта, нека смехът им звънти в ушите ми. Погълнете го, но запазете мълчание. Не показвайте чувствата си. Задръжте ги в себе си, докато не му дойде времето.
Нека си мислят, че сме глупаци. Нека станат непредпазливи, приемайки ни за лесна плячка, вместо да се стегнат и да се опитат да ни надвият. Оставете ги да свалят гарда.
После, когато играта започне, бавно и полека освободете яростта си срещу тези, които ви се присмиват. Трябва да стоварим отгоре им цялата си мощ. Да ги смажем. За нас всеки мач е важен; все едно всеки път играем с отбора на императора.
Не можем просто да спечелим с една-две точки, както става обикновено. Не върши работа. Това би било мизерна победа. Трябва да победим категорично и безапелационно. Да ги размажем. Нужни са ни поне десет точки разлика.
Всички зяпнаха. С такава разлика печелеха само децата. Отбор по Джа’Ла от такова ниво никога не бе печелил с повече от четири-пет точки.
— Всеки от противниковия отбор ще получи по толкова камшика, с колкото точки е загубил отборът — продължи Ричард. — Искам целият лагер да говори за тази кървава баня.
От този момент нататък никой няма да се смее. Напротив, всеки противник, който застане срещу нас, ще се притеснява. А който е притеснен, той греши. При всяка тяхна грешка ние ще сме готови да нанесем удар. Това ще ги обърка още повече. Всичките им страхове ще изплуват на повърхността.
Ще победим следващия отбор с дванайсет точки. При което тези, които играят срещу нас след тях, ще бъдат сковани от неописуем страх.
Ричард размаха червения си пръст в посока на отборите.
— Знаете какъв ефект може да има това. Сравнявате със земята един град и тези след него треперят в очакване, докато стигнете до тях. Славата ви е стигнала до ушите на хората и появата ви ги плаши. А когато всички са изпълнени със страх, няма никакъв проблем да ги победите.
Войниците се ухилиха. Най-сетне можеха да положат плана на Ричард в обозрима рамка.
— Искаме да накараме всички други отбори да се страхуват от боядисаните в червено лица. — Ричард сви свободната си ръка в юмрук. Тогава ще можем да победим всекиго.
После във внезапно настъпилата тишина всички удариха гърдите си с юмруци, заклевайки се, че ще го направят. Всички тези мъже искаха да спечелят — всеки по свои съображения. Те нямаха нищо общо с причините, които таеше в себе си Ричард.