Единственото истинско удовлетворение на Калан, откакто беше пленена от Джаганг, беше, че успя да измисли начин Джилиан да избяга. Сега дори и тази възможност беше загубена.
Докато вървяха през лагера, ръката на Калан още по-здраво стисна Джилиан през кръста, а пръстите й се вкопчиха в ризата на момичето. Беше очевидно, че макар зловещият вид на редовите войници да я плашеше достатъчно, малката бе най-ужасена от личната охрана на Джаганг. Тези мъже я бяха преследвали и заловили. Известно време успяваше да им се измъкне, но колкото и добре да познаваше безлюдните руини на древния град Каска, тя все пак беше още дете и не можеше да избяга на опитните си търсачи. Сега, когато Джилиан беше затворничка в огромния лагер, Калан знаеше, че шансът да помогне втори път на момичето да избяга е малък.
Докато крачеха през калта и боклуците и се промъкваха между опънатите безразборно палатки, между каруците и багажите, Калан обърна към себе си лицето на Джилиан и видя, че поне вече не кърви. Джаганг я зашлеви с един от гигантските си пръстени, плячкосан някъде при нападение, и разкъса до кост бузата й. Калан нежно я погали по главата в отговор на храбрата й усмивка.
Джаганг беше много доволен да си върне момичето, осмелило се да избяга от него, като по този начин получи допълнителни възможности да измъчва и контролира Калан. Сега обаче интересът му бе съсредоточен върху находката. Калан имаше чувството, че той знае повече, отколкото показва — най-вече, защото й се стори не особено изненадан. Посрещна новината някак спокойно.
Веднага след като се погрижи районът да бъде отцепен, даде строги нареждания на офицерите да го извикат незабавно, щом като пробият каменните стени и стигнат до онова, което беше скрито толкова надълбоко под равнината Азрит. Когато се увери, че инструкциите му са разбрани от всички и всеки се е заел със задачата си, вниманието му се съсредоточи върху турнира по Джа’Ла. Беше нетърпелив да разгледа евентуалните противници на собствения си отбор.
Калан и преди беше принуждавана да посещава с него игрите на Джа’Ла. Никак не й се искаше да го прави пак, най-вече, защото възбудата и насилието хвърляха Джаганг в яростно настроение, свързано с необуздани плътски желания. Императорът по принцип си беше достатъчно ужасяващ и агресивен, но когато беше развълнуван и възбуден след ден, прекаран на терена, ставаше напълно невъздържан и охотно се поддаваше на склонностите си.
След първия мач, който гледаха, насочи извратената си похот към Калан. Тя се опита да се пребори с паниката си и накрая прие, че той така или иначе ще направи каквото е решил и тя не може да направи нищо, за да го спре. Онемяла от ужас при мисълта, че ще се озове под него, Калан се остави на неизбежното, отвърна очи от развратния му поглед и освободи духа си да отлети нанякъде, като си повтаряше да запази яростта си за подходящия момент, когато щеше да й послужи по предназначение.
Тогава той внезапно спря.
— Искам да знаеш коя си, когато го направя — каза й. — Искам да знаеш какво означавам за теб. Искам да го мразиш повече от всичко друго, което си мразила през живота си.
Но за целта трябва да помниш коя си, да знаеш всичко, за да бъде изнасилването наистина гнусно… а аз възнамерявам да е най-гнусното, което може да ти се случи, при това да заченеш от него. И да родиш копеле, в което онзи винаги ще вижда чудовище.
Калан не знаеше кой е онзи.
— Но за тази цел трябва да си напълно наясно коя си и да знаеш какво означава за теб това, което ти се случва, какво наранява, какво омърсява.
За него беше по-важно тя да осъзнае изнасилването напълно и в неговата най-потресаваща светлина, а не толкова да задоволи страстите си на мига. Това й бе достатъчно, за да осъзнае ненаситната жажда на този мъж за мъст, която тя събуждаше у него.
Търпението беше качество, което правеше Джаганг още по-опасен. Той лесно се поддаваше на импулсивни желания, но беше грешка да се счита, че може да бъде подмамен да постъпи необмислено.
В желанието си да я накара да разбере по-мащабната му цел, Джаганг й обясни, че по подобен начин наказва хората, които го караха да изпада в гняв. Ако ги убиеше, те просто щяха да са мъртви и неспособни да страдат, но ако ги накараше да изпитат агонизираща болка, то те сами пожелаваха смъртта си и той можеше да им откаже тази привилегия. Присъствайки на безкрайното им мъчение, той можеше да е сигурен, че дълбоко съжаляват за престъпленията си, че изпитват непоносима мъка по всичко онова, което са загубили.
Каза й, че е замислил за нея точно това — да я измъчва чрез усещането за съжаление и страшна загуба. Загубата на паметта й я беше направила безчувствена към тези неща, затова той щеше да изчака подходящия момент. След като обузда моментните си страсти в името на no-висшите си цели, той вкара в леглото си други пленнички.