Непознатият отиде до мрежата, взе брока и вместо да продължи да я държи, за да отнеме възможността на другия отбор да отбележи точка, дотича обратно до своята половина на терена и подхвърли брока на противниковия нападател, който все още беше на колене и плюеше кал.
Тълпата ахна от объркване и удивление.
Видяното само убеди Калан, че е била права от първото си впечатление за мъжа — това беше най-опасният човек, който някога бе срещала. По-опасен дори от Джаганг. Разбира се, опасен по различен начин, но все пак по-опасен от императора. И от всеки друг.
Този мъж беше твърде опасен, за да му позволят да остане жив. Веднага щом Джагнаг осъзнаеше онова, което тя вече знаеше — ако вече не го бе направил, — най-вероятно щеше да се разпореди да убият този човек.
Отборът, който получи правото да атакува пръв, върна брока в началната точка отдясно и за да изкупи предишната си грешка и да отбележи точка, подхвана нова атака. Изненадващо червеният отбор остана пасивен, вместо да се втурне да блокира нападащите. На пръв поглед изглеждаше, че допускат грешка, но Калан се съмняваше.
Когато атакуващите стигнаха до червения отбор, те се хвърлиха към защитниците. Играчите от червения отбор внезапно се пръснаха във всички посоки, като се измъкнаха от прекалено самоуверените блокери на противника. Докато тичаха, те се събраха и образуваха полумесец, който буквално започна да коси противниците. Един едър мъжага с изрисувано лице отне брока на нападателя и я запрати високо във въздуха. Мъжът със светкавиците, който вече си бе пробил път през линията на атакуващите с финтове и бързи движения, се хвърли устремно и улови брока, преди да се е ударила в земята.
Беше по-бърз от всичките си опоненти.
Когато стигна до другия край на игралното поле, той стреля във вратата, където все още не бяха отбелязали точно попадение. Блокерите се опитаха да го съборят, но с лекота им се изплъзна и онези се струпаха на купчина на земята. Той изтича до мрежата и взе брока.
— Кой е този? — попита Джаганг тихо.
Калан знаеше, че Джаганг има предвид нападателя с изрисуваните на лицето светкавици — мъжът със сивите очи.
— Казва се Рубен — отвърна командир Карг.
Беше лъжа.
Калан знаеше, че мъжът не се казва така. Тя нямаше представа как е истинското му име, но знаеше, че не е Рубен. Това не беше истинското му име, а прикритие като калта по лицето или червената боя.
Калан се зачуди какво я кара да си мисли това.
Още предния ден, когато очите им се срещнаха за пръв път, тя разбра по погледа му, че той я познава. Това означаваше, че вероятно е човек, свързан с миналото й. Тя не си го спомняше и не знаеше истинското му име, но беше сигурна, че не е Рубен. Това име просто не му подхождаше.
Рогът изсвири и сложи края на първата част. Пясъчният часовник беше обърнат и рогът изсвири отново. Червеният отбор вече беше в своя край на игралното поле. Очевидно не възнамеряваха да се възползват от предимството да започнат атаката си от онази част на полето, от която им бе позволено.
Вместо това мъжът, когото командир Карг нарече Рубен и който вече държеше брока, даде някакъв сигнал на хората си с леко движение на ръката. Веждите на Калан трепнаха, докато наблюдаваше внимателно. Не беше виждала друг нападател да използва такива знаци.
Мъжете, които играеха Джа’Ла, обикновено действаха като тълпа, като разчитаха на известна координация и изпълняваха отредените за съответната позиция функции — блокер, крило или защитник. Приемаше се, че ако всеки разчита на личната си преценка, отборът ще се справи с неочакваните ситуации, които възникваха по време на играта. Донякъде всеки реагираше на обстоятелствата, пред които съдбата му бе отредила да се изправи.
Отборът на Рубен беше различен. След сигнала за начало играчите се завъртяха и с едно координирано движение се втурнаха пред нападателя си в стройна формация.
Те определено не действаха като зле координирана тълпа no-скоро се държаха като дисциплинирана армия, поела на битка.
Противниците им, вече разярени и водени от жажда за мъст, се юрнаха да пресрещнат отбора, у когото беше брока. Щом пресякоха центъра, всички от червения отбор завиха като един и се насочиха към мрежата от дясната им страна. Мъжете от защитаващия се отбор им се нахвърлиха отгоре като мечки. Техните блокиращи играчи знаеха, че работата им е да спрат напредващия отбор, преди да е стигнал зоната за отбелязване на точка — и се опитваха да направят точно това.