Франческо се усмихна.
29. Рим
В северната част на Рим, близо до ленива извивка на Тибър, се намира малък закътан площад, рядко посещаван от туристи. На него има старинна църква с напукана камбанария и автобусна спирка, която малцина използват, също кафене и скромна фурна, от която сутрин лъха аромат на топъл хляб и се смесва с миризмата на тиня от реката. Точно срещу фурната има стар жилищен блок с портокалови дръвчета в саксии от двете страни на входа. От огромния апартамент на последния етаж в далечината се вижда кубето на базиликата „Свети Петър“. Наемателят на апартамента го ползва рядко, с което прави услуга на работодателите си от Тел Авив.
Сградата нямаше асансьор и до жилището се стигаше по четири реда полутъмни стълби. Киара тръгна първа, следвана от Габриел и Франческо Тиеполо. Преди да пъхне ключа в ключалката, вратата се отвори и на прага застана широкоплещестата фигура на Шимон Пацнер. Споменът за бягството на Габриел и Киара от брега бе изписан на лицето му. Ако Ари Шамрон и Ели Лавон не стояха на шест крачки зад него, пушейки турски цигари, почти със сигурност Пацнер би се нахвърлил върху Габриел. Вместо това стисна зъби и мълчаливо му стори път, преди той да поздрави Шамрон. Тази вечер нямаше да има семейни свади, поне не пред външно лице. Но един ден, когато Шамрон си тръгнеше, Пацнер щеше да си отмъсти. Така постъпваха всички в тайните служби.
Габриел се зае с представянето:
— Това е Франческо Тиеполо. Франческо, това са колегите ми. Ще е обидно за теб да им дам имена, защото знаеш, че не мога да ти кажа истинските.
Тиеполо прие думите му с насмешка. Шамрон пристъпи напред и пое ръководенето на срещата. Стисна ръката на италианеца и дълго го гледа право в очите. Тиеполо знаеше, че е подложен на внимателна преценка за почтеност, но с нищо не издаде, че изпитва неудобство от проницателния му поглед.
— Безкрайно съм ви благодарен, че се съгласихте да ни помогнете, синьор Тиеполо.
— Светият отец е мой близък приятел. Ако по някакъв начин пострада, никога няма да си го простя, особено ако съм можел да го предотвратя.
— Уверявам ви, че в това отношение интересите ни напълно съвпадат. — Шамрон най-сетне пусна ръката му и погледна Шимон Пацнер. — Донеси му кафе. Не виждаш ли, че е уморен от дългото пътуване?
Преди да се отдалечи към кухнята, очите на Пацнер изпратиха ледени стрели към Габриел. Шамрон покани Тиеполо в хола. Венецианецът се настани в единия край на дивана, а останалите се събраха около него. Ари не губи повече време в празни приказки.
— В колко часа ще влезете във Ватикана?
— Ще ме очакват при Бронзовите врати в шест тази вечер. Обикновено отец Донати ме посреща там и ме придружава до папския апартамент на третия етаж.
— Сигурен ли сте, че може да се има доверие на този Донати?
— Познавам отец Донати, откакто познавам Светия отец. Напълно лоялен е.
Шимон Пацнер влезе в стаята и подаде на госта чаша еспресо.
— Важно е папата и приближените му да бъдат спокойни — продължи Шамрон. — Ще се срещнем с негово Светейшество при посочените от него условия. Естествено предпочитаме безопасно място, където определени елементи от Курията няма да забележат нашето присъствие. Разбирате ли какво имам предвид, синьор Тиеполо?
Италианецът повдигна чашата към устните си и уверено кимна.
— Информацията, която искаме да предадем на Светия отец, е от деликатно естество. Ако се наложи, ще се срещнем с негово доверено лице, но е най-добре да я чуе със собствените си уши.
Франческо допи еспресото на един дъх, внимателно остави чашата върху чинийката и каза:
— Ще е добре да имам представа за естеството на тази информация.
Без да прикрива смущението си, Шамрон се наведе напред.
— Свързана е с действията на Ватикана по време на Втората световна война и със среща, състояла се в манастир край Лаго ди Гарда преди много време. Простете, синьор Тиеполо, но не мога да ви кажа повече.
— А каква е заплахата за живота му?
— Опасяваме се, че заплахата за Светия отец произтича от сили вътре в самата Църква, поради което трябва да вземе допълнителни мерки за собствената си сигурност и тази на приближените си.
— Има един факт във ваша полза. Отец Донати неведнъж ми е казвал, че е загрижен за сигурността на Светия отец. Така че това няма да бъде изненада за него. Що се отнася до войната… — Франческо се поколеба, очевидно внимателно подбирайки думите си. — Да кажем, че Светият отец е посветил доста размисли на тази тема. Нарича я „петно за Църквата“. Петно, което е твърдо решен да отстрани.