Шамрон се усмихна.
— Повярвайте ми, синьор Тиеполо, ние сме тук, за да помогнем.
В 17:45 черен фиат седан спря пред входа на сградата. Франческо Тиеполо се качи на задната седалка. Шамрон и Шимон Пацнер излязоха на терасата и видяха как колата тръгна покрай реката към кубето в далечината.
Петнадесет минути по-късно фиатът остави венецианеца на входа на площад „Свети Петър“. Тиеполо се промъкна покрай желязната бариера и пое под Колонадата на Бернини, докато камбаните на базиликата отбелязваха шест часа. Пред Бронзовите врати той съобщи името си и подаде личната си карта на швейцарската охрана. Пазачът направи проверка в компютъра, сравни лицето на снимката с това на посетителя и явно доволен, му позволи да влезе в Апостолическия дворец.
Отец Донати го очакваше в подножието на Кралската стълба — Скала Реджа. Както обикновено, имаше мрачно изражение, сякаш бе човек, който непрекъснато очаква лоши вести. Хладно стисна ръката му и го поведе по стълбите към папския апартамент.
Всеки път Тиеполо се впечатляваше от вида на папския кабинет. Оскъдно обзаведена стая, твърде скромна за толкова влиятелен човек и все пак напълно подобаваща на кроткия свещеник, когото бе опознал и започнал да боготвори във Венеция. Папа Павел VII стоеше до прозореца с изглед към площад „Свети Петър“ — бяла фигура на фона на пурпурните драперии. Обърна се, щом Тиеполо и отец Донати влязоха в стаята, и уморено им се усмихна. Гостът застана на колене и целуна пръстена с Рибаря. Папата обхвана раменете на венецианеца, помогна му да се изправи и стисна бицепсите му, сякаш черпеше сила от тялото на едрия мъж.
— Добре изглеждаш, Франческо. Очевидно Венеция продължава да ти се отразява добре.
— Довчера, Ваше Светейшество, когато узнах за заплахата за живота ви.
Отец Донати седна, внимателно кръстоса крака и приглади гънките на панталона си като твърде зает изпълнителен директор, нетърпелив да започне важни преговори.
— Добре, Франческо каза той. — Стига драматични встъпления. Седни и обясни какво точно става, за бога.
Папа Павел Седми имаше уговорка за вечеря с гостуваща делегация епископи от Аржентина. Отец Донати телефонира на водача им — влиятелен свещеник от Буенос Айрес, и му съобщи, че за съжаление, негово Светейшество е настинал и не ще може да ги приеме. Епископът обеща да се моли за скорошното оздравяване на Светия отец.
В девет и трийсет отец Донати излезе в коридора и припряно заговори на швейцареца, който пазеше пред вратата на папския апартамент:
— Светият отец иска да се поразходи в градината и да поразмишлява. Ще излезе след минута.
— Мислех, че негово Светейшество е болен тази вечер — невинно отвърна охранителят.
— Здравето на негово Светейшество не е твоя грижа.
— Да, отец Донати. Ще уведомя охраната в градината, че негово Светейшество ще отиде там.
— Няма да правиш нищо подобно. Светият отец желае да размишлява в уединение.
Гвардеецът застина.
— Разбрано, отец Донати.
Свещеникът се върна в кабинета. Тиеполо помагаше на папата да облече дълъг жълтеникав балтон и шапка с периферия. Когато закопча палтото, само подгъвът на бялото му расо се подаваше под него.
Във Ватикана има хиляди стаи и километри коридори и стълбища. Отец Донати се бе постарал да опознае всеки сантиметър от тях. Той поведе папата и венецианеца покрай швейцарската охрана и през следващите десет минути вървяха по подобните на лабиринт коридори и нищи на старинния дворец, през полутъмни тесни тунели със сводести тавани и редица каменни стъпала, излъскани от времето и хлъзгави като лед.
Най-сетне стигнаха до тъмен подземен гараж. Ватиканските регистрационни табели бяха сменени с обикновени италиански номера. Франческо Тиеполо помогна на папата да се качи на задната седалка и се настани до него. Отец Донати седна зад волана и запали двигателя.
Папата не можа да скрие тревогата си от това развитие на нещата.
— Кога за последен път си шофирал, Луиджи?
— Честно казано, Свети отче, не мога да си спомня. Със сигурност беше, преди да заминем за Венеция.
— Това беше преди осемнайсет години!
— Нека Светият Дух ни закриля по време на пътуването.
— И всички ангели и светии — добави папата.
Донати включи на скорост и бавно потегли. Малко по-късно колата излезе навън в нощта. Свещеникът колебливо натисна газта и пое по Виа Белведере към портата „Санта Анна“.