— Сталин ли беше казал, че човек трябва да държи приятелите близо, а враговете — още по-близо до себе си? — На лицето на папата проблесна усмивка, която бързо изчезна. — Освен това, кардинал Бриндизи е недосегаем. Ако се опитам да подема кампания срещу него, поддръжниците му в Курията и Съвета на кардиналите ще се възпротивят и в Църквата ще настъпи безнадеждно разцепление. Боя се, че засега съм принуден да го търпя, него и верните му привърженици.
— Това ни връща към първата ми мисъл, Ваше Светейшество. За сигурността ви се грижат хора, настроени против вас и вашата мисия. При тези обстоятелства смятам, че ще е най-разумно да отложите посещението си в синагогата, докато настъпи по-безопасен момент.
Шамрон сложи папка на масата и я отвори — досието на убиеца с прозвище Леопарда, което бе взел от булевард „Цар Саул“.
— Предполагаме, че този човек работи за „Крукс Вера“. Безспорно е един от най-опасните наемни убийци в света. Сигурни сме, че той е убил Питър Малоун в Лондон. Подозираме го и в убийството на Бенджамин Щерн. Не бива да изключваме опасността, че ще се опита да убие и вас.
Папата погледна снимките, а после Шамрон.
— Не забравяйте, господин Шамрон, че за сигурността ми се грижат едни и същи хора, където и да се намирам — във Ватикана или извън стените му. Заплахата за мен е една и съща, независимо дали съм в папския апартамент или в Голямата синагога.
— Разбирам, Ваше Светейшество.
Отец Донати се наведе напред.
— Когато Светият отец излезе от Ватикана и стъпи на италианска земя, охраната му се подсилва от италианската полиция. Благодарение на фалшивия слух за заговор срещу папата, пуснат от Карло Казагранде, за утрешното събитие в синагогата ще се вземат безпрецедентно строги мерки за сигурност. Смятаме, че е достатъчно безопасно негово Светейшество да направи посещението си.
— А ако този човек бъде внедрен в охранителния контингент на папата?
— Светият Дух ще ме закриля по време на похода ми — отвърна папата.
— При цялото ми уважение, Ваше Светейшество, предпочитам зад гърба ви да стои още някой.
— Бихте ли препоръчали някого, господин Шамрон?
— Да, Ваше Светейшество. — Ари положи грубата си ръка на рамото на Габриел. — Бих искал Габриел да ви придружава в синагогата. Той е опитен агент, който разбира от тези неща.
Папата погледна отец Донати.
— Това може да се уреди, нали, Луиджи?
— Да, Свети отче. Но има един проблем.
— Имате предвид факта, че Карло Казагранде е разпространил портрета на господин Алон като предполагаем атентатор?
— Да, Ваше Светейшество.
— Естествено ще трябва да се действа внимателно, но ако швейцарската охрана би послушала някого, това съм единствено аз. — Той погледна Шамрон. — Ще осъществя похода си до гетото според плана и вие ще стоите до мен, за да ме защитите, както аз би трябвало да бъда до вас преди шестдесет години. Доста уместно, не мислите ли, господин Шамрон?
Израелецът потвърди с енергично кимване и сурова усмивка. Наистина беше уместно.
Двайсет минути по-късно подробностите от плана за сутринта бяха уточнени. Папата и отец Донати потеглиха от тайната квартира покрай реката към Ватикана. Пред портата „Санта Анна“ колата спря. Донати спусна стъклото, когато швейцарският гвардеец се приближи от поста си.
— Отец Донати, какво, за… — Охранителят замълча, щом видя папа Павел Седми да подава глава. Изведнъж се сепна. — Свети отче!
— Никой не бива да узнае за това — спокойно каза папата. — Ясно ли е?
— Разбира се, Ваше Светейшество.
— Ако кажеш на някого, дори на началниците си, че си ме видял тази вечер, ще отговаряш пред мен. Уверявам те, че няма да бъде приятно изживяване.
— Няма да кажа нито дума, Свети отче. Кълна се!
— Надявам се, млади човече… заради теб.
Папата се облегна на седалката си. Отец Донати вдигна стъклото и бързо продължи към Апостолическия дворец.
— Едва ли горкото момче ще се съвземе след това — каза той, едва сдържайки смеха си.
— Наистина ли беше необходимо, Луиджи?
— Боя се, че да, Свети отче.
— Дано Бог ни проста. — Папата помълча и добави: — За всичко, което сме сторили.
— Скоро всичко ще свърши, Свети отче.
— Моля се да си прав.
32. Рим
Ерик Ланге спа неспокойно през нощта. Почти забравеният глас на съвестта? Нерви? Или може би заради горещото като пещ тяло на жената, сгушила се до него на тясната кушетка? Каквато и да беше причината, той се събуди в три и половина и лежа с широко отворени очи и гърди, притиснати към Катрин, докато първите лъчи на утрото нахлуха през прозореца на неприветливата стая на Карло Казагранде.