Стъпи на пода, промъкна се гол до прозореца, отмести мрежестите пердета и погледна между тях към улицата. Мотоциклетът го чакаше там, паркиран пред входа на общежитието. Нямаше признаци да го шпионират. Придърпа обратно пердетата. Катрин се раздвижи, омотана в одеялото, и в съня си се обърна на другата страна.
Ланге направи кафе еспресо на електрическата печка и изпи няколко чаши, преди да влезе в банята. Прекара следващия час там в старателно променяне и изпипване на външността си. Боядиса косите си тъмни, сложи кафяви контактни лещи на сивите си очи и накрая добави евтини на вид очила с черни рамки, подобаващи на свещеник. Когато приключи, от мътното огледало го гледаше лице на непознат. Сравни го със снимката на пропуска, който Казагранде бе подготвил за него: Манфред Бек, Специален разузнавателен отдел, Служба за сигурност на Ватикана. Най-сетне доволен, отново се върна в стаята.
Катрин все още спеше. Ерик бавно пристъпи по пода, с кърпа около кръста, и издърпа чекмеджето на тоалетката. След като нахлузи бельо и чифт износени чорапи, отвори вратата на гардероба. Черна риза и бяла якичка, черен панталон, черно сако. Накрая сложи обувките и внимателно завърза връзките.
Отново влезе в банята и дълго се взира в отражението си, бавно превъплъщавайки се в образа на мъжа с черен костюм, като актьор, приел нова роля. Убиец в свещенически одежди; човекът, който би могъл да бъде. Пъхна пистолета в колана на панталона си и се огледа за последен път. Свещеник. Революционер. Убиец. Какъв си в действителност, човече?
Наля последното кафе и седна на ръба на леглото. Катрин отвори очи, отдръпна се и инстинктивно опипа леглото за оръжие. Когато Ланге леко докосна крака й, тя застина, с ръка на гърдите, опитвайки се да се опомни.
— За бога, Ерик, не те познах.
— Това е целта, скъпа моя. — Той й подаде чашата с кафе. — Облечи се. Нямаме много време.
Киара приготвяше кафе в тайната квартира, когато телефонът звънна. Позна гласа на отец Донати:
— Пристигам след минута-две. Кажете му да слезе.
Габриел влезе в стаята. Беше облечен със сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, любезно предоставени от римския щаб на Шимон Пацнер. Тя изтупа няколко прашинки от ръкава му и отбеляза:
— Много си елегантен. — После добави: — Малко приличаш на погребален агент, но елегантен.
— Дано не си права. Кой се обади?
— Отец Донати. Идва насам.
Габриел погълна кафето си и облече бежов шлифер. Целуна Киара по бузата и я задържа в прегръдката си за миг, а тя прошепна:
— Ще внимаваш, нали?
Навън прозвуча клаксон. Габриел опита да се отдръпне, но Киара се притисна към него, отказвайки да го пусне. Когато отец Донати отново натисна клаксона, този път по-настойчиво, най-сетне го освободи. Габриел я целуна за последен път.
Той пъхна беретата в раменния кобур под шлифера и слезе по стълбите. Пред входа чакаше сив фиат седан с ватикански номера. Зад волана седеше отец Донати в свещенически костюм и черен шлифер. Габриел се качи на предната седалка и затвори вратата. Колата сви към улицата покрай Тибър.
Беше сива утрин, с ниско надвиснали тъмни облаци и брулещ вятър, който набраздяваше повърхността на реката. Свещеникът се бе привел над волана, с широко отворени очи и крак плътно на газта. Габриел се хвана здраво за облегалката и си помисли какво чудо е, че папата е стигнал жив обратно до Ватикана.
— Често ли шофирате, отец Донати?
— Снощи карах за първи път от осемнайсет години.
— Не бих предположил.
— Не сте добър лъжец, господин Алон. Мислех, че хората с вашето поприще трябва да бъдат умели измамници.
— Как е Светият отец тази сутрин?
— Всъщност доста добре. Въпреки новините, които чу снощи, успя да поспи няколко часа. С нетърпение очаква посещението си отвъд реката.
— Ще съм доволен, когато всичко приключи и той се завърне благополучно в папския апартамент.
— Значи ставаме двама.
Докато минаваха покрай Тибър, отец Донати осведоми Габриел за организацията на охраната. Папата щеше да пътува до синагогата с обичайната бронирана лимузина мерцедес, придружаван от тях двамата. Там веднага щяха да го заобиколят цивилни швейцарски гвардейци. Както винаги, италианската полиция и службите за сигурност щяха да осигурят втори защитен кордон. Маршрутът от Ватикана до старото гето щеше да е заварден от пътни патрули на карабинерите и затворен за други превозни средства.