Отец Донати паркира в двора на „Сан Дамазо“, преведе Габриел покрай охраната и двамата се отправиха по стълбите към папския апартамент. Докато стъпваше по мраморния под, Габриел почувства, че краката му се подкосяват и пулсът му се ускорява. Спомни си как Шамрон го бе чакал в полумрака на площада на Гето Нуово, за да го изпрати по следите на убийците на Бенджамин Щерн. Сега разследването му го беше довело в сърцето на Римокатолическата църква.
Минаха покрай швейцарския гвардеец на входа на папския апартамент и влязоха. Папата седеше до бюрото в кабинета си и преглеждаше сутрешната си кореспонденция. Вдигна поглед, когато Габриел влезе, и топло му се усмихна.
— Господин Алон, благодарен съм ви, че дойдохте. — С върха на химикалката си посочи към дивана и креслата до камината. — Настанете се удобно. С отец Донати трябва да се погрижим за няколко неща, преди да тръгнем.
Габриел изпълни указанията му. После посегна към предния си джоб и извади снимките на Леопарда. Внимателно ги разгледа една по една. На всяка от тях убиецът изглеждаше забележително различен. Някои промени бяха постигнати с пластична хирургия, а други — с по-обикновени средства, като шапки, перуки и очила.
Прибра снимките обратно в джоба си и погледна към другия край на кабинета, където дребничкият мъж в бяло седеше приведен над купчината листове върху бюрото. Настроението му помръкна. Ако Леопарда бе дошъл в Рим, за да убие папата, беше почти невъзможно да го спрат.
Ланге почисти апартамента, докато Катрин взе душ и се облече. С мокра кърпа старателно забърса всяка повърхност, която бе докосвал. Дръжките на вратите, тоалетката, кранчетата в банята, готварската печка, кафеварката. След това хвърли излишните си дрехи в торба за смет, както и тоалетните принадлежности. Доволен, че е заличил всяка следа от себе си в апартамента, седна на ръба на леглото, внимавайки да не докосне нещо.
Катрин излезе от банята, облечена в сини дънки, кожени ботуши с връзки догоре и пилотско кожено яке. Косите й бяха плътно пригладени, а очите й — скрити зад слънчеви очила. Изглеждаше прелестна. Би отвлякла вниманието на всеки карабинер. Ерик разчиташе на това.
Той стана, пъхна пистолета в колана си и закопча сакото. После облече евтин черен шлифер, подобен на онези, които, носеха половината свещеници в Рим, и взе торбата със смет.
Слязоха по стълбите. Ланге държеше торбата в една ръка, а с другата повдигна яката на шлифера, за да скрие свещеническия костюм отдолу.
Навън възседна мотоциклета и запали. Катрин се качи зад него и обви ръце около кръста му. Той се наведе напред, насочи мотоциклета на изток, към древния център на Рим, и даде газ. По пътя хвърли ключовете от квартирата в случайна шахта. Подаде торбата на боклукчия, който я метна в камиона си, и му пожела приятен ден.
33. Ватикан
По план речта на папата трябваше да започне точно в единадесет. В десет и трийсет той излезе от кабинета си, придружаван от отец Донати и Габриел. В коридора пред папския апартамент срещнаха група от цивилната гвардейска охрана. Командирът бе внушителен на ръст мъж на име Карл Брюнер. Този миг Габриел бе очаквал с ужас — първия сблъсък с доблестните швейцарци католици, положили клетва, ако е необходимо, да дадат живота си, за да защитят папата.
Щом Брюнер го забеляза, пъхна ръка под сакото на синия си костюм и извади пистолет. Втурна се напред, с рязко движение блъсна папата встрани и сграбчи Габриел за гърлото. Той потисна инстинкта си за самосъхранение и се остави да бъде повален на земята. Нямаше голям шанс. Карл Брюнер бе най-малко с двайсет и пет килограма по-тежък от него и с телосложение на ръгбист. Ръката му стягаше гърлото на Габриел като стоманено менгеме. Когато се приземи по гръб, швейцарецът се хвърли върху гърдите му. Габриел задържа ръцете си широко разперени и му позволи да измъкне беретата от раменния му кобур. Брюнер хвърли оръжието встрани и насочи своето срещу лицето на противника си, докато други двама мъже от групата го държаха здраво притиснат към пода.
Останалите телохранители бяха образували защитен кръг около папата и се подготвиха да тръгнат с него по коридора. Той им нареди да пуснат Габриел и забърза към командира им, който го побутна встрани и му извика да се отдръпне.
— Освободи го, Карл — каза папата.
Брюнер се изправи, но двамата му подчинени продължиха да притискат Габриел към пода. Командирът посегна към джоба си и извади копие от предупредителната наредба от Службата за сигурност с портрета на израелеца и го показа на папата.