— Холокостът не е престъпление на Католическата църква — продължи той, — но твърде много католици, миряни и духовници, са взели участие в избиването на евреи и ние не можем да отминем това с безразличие. Трябва да признаем този грях и да помолим за прошка.
Сега не последваха аплодисменти, а само смаяни погледи и благоговейно мълчание. Изглежда, никой от присъстващите в залата не можеше да повярва, че главата на Римокатолическата църква е изрекъл подобни думи.
— Холокостът не е престъпление на Католическата църква, но тя е посяла семената на отровното растение, известно с името антисемитизъм, и му е осигурила вода и плодородна почва, за да поникне и процъфти в Европа. Трябва да признаем този грях и да помолим за прошка.
Габриел долови напрежение сред кардиналите. Мрачни погледи, поклащане на глави, повдигане и отпускане на рамене. Той погледна отец Донати и прошепна:
— Кой от тях е кардинал Бриндизи?
Свещеникът поклати глава.
— Не е тук днес.
— Защо?
— Каза, че е настинал. Истината е, че по-скоро би предпочел да изгори на клада, отколкото да чуе тази реч.
Папата продължи:
— Църквата не би могла да спре Шоа, но навярно сме били в състояние да избавим много повече евреи от страданията. Трябвало е да оставим геополитическите си интереси настрана и да заклеймим това зло от върха на могъщата си църква. Трябвало е да отлъчим онези наши духовници, които са били сред убийците и съучастниците им. След войната е трябвало да посветим много повече време на грижи за жертвите вместо на спасението на палачите, много от които са намерили убежище в този благословен град по пътя си към далечни страни.
Светият отец разпери широко ръце.
— За тези и други грехове, които скоро ще бъдат разкрити, поднасяме своята изповед и молим за вашата прошка. Няма думи, с които да се опише колко дълбоко скърбим. В часа, когато сте имали най-голяма нужда от помощ, когато нацистите са ви изтръгвали от домовете ви по улиците около тази синагога, отчаяните ви викове са били посрещнати с мълчание. Днес, когато моля за прошка, ще го сторя по същия начин. С мълчание.
Папа Павел VII сведе глава, скръсти ръце под разпятието на гърдите си и затвори очи. Габриел бе поразен. Отново огледа синагогата. Не беше единственият. Цялата аудитория бе зяпнала от изумление, включително и обикновено цинично настроените журналисти. Двама кардинали се присъединиха към молитвата на папата, но останалите изглеждаха смаяни като всички присъстващи.
За Габриел обаче гледката на Светия отец, потънал в мълчалива молитва пред олтара на синагогата, означаваше нещо друго. Вече бе произнесъл речта си. Инициативата му не можеше да се заличи — дори да не доживееше да я осъществи. Ако от „Крукс Вера“ възнамеряваха да го убият, щяха да го сторят преди, а не след словото. Ако го убиеха, когато то вече е станало факт, щяха да го превърнат в мъченик. Папата се намираше в безопасност, поне засега. Габриел имаше само една грижа — благополучното му завръщане в папския апартамент.
Внезапно движение привлече погледа му. Оказа се Карл Брюнер, който вдигна дясната си ръка и докосна слушалката в ухото си. Изведнъж изражението му се промени. Сви рамене и се наведе напред, заставайки почти на пръсти. В лицето му нахлу кръв, широко отворените му очи засвяткаха. Доближи ръка до устните си и произнесе няколко думи в микрофона, скрит в маншета на ризата му. После направи крачка към отец Донати.
Свещеникът се приведе и попита:
— Някакъв проблем ли има, Карл?
— Във Ватикана е проникнало неизвестно лице.
След като излезе от папския апартамент, Ерик Ланге тръгна по стълбите към кабинета на ватиканския държавен секретар, един етаж по-ниско. В преддверието се сблъска с отец Масконе, верния личен секретар на кардинал Бриндизи.
— Искам да се срещна с кардинала, ако обичате.
— Невъзможно е. — Отец Масконе прелисти някакви книжа и видимо настръхна. — За кого се мислите, за бога, та нахълтвате тук и отправяте подобна молба?
Натрапникът посегна към джоба си и с ловко движение извади пистолета със заглушител. Отец Масконе промълви: