— Когато го прочетох, разбрах, че ми предстои тежка битка — каза папата. — Както знаеш, този документ съдържаше две зловещи думи.
— „Крукс Вера“ — допълни Габриел и папата потвърди с кимване. Крукс Вера.
Отец Донати започнал да търси подходящия човек, на когото да предостави документите, за да станат достояние на света. Човек с хъс, доказал своята безкористност с досегашната си работа. Спрял се на израелския историк, експерт по холокоста, работещ в мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“ — професор Бенджамин Щерн. Пътувал до Мюнхен, за да се срещне с него тайно в апартамента му на Адалбертщрасе. Показал документите на професор Щерн и му обещал пълно съдействие. Висши длъжностни лица от Ватикана, които поради обясними причини не можели да бъдат назовани по имена, били готови да потвърдят автентичността им. При издаването на книгата Ватиканът щял да се въздържи от публични критики. Професор Щерн приел предложението и документите. Сключил договор с нюйоркско издателство и уредил отпуска си от факултета в университета „Лудвиг-Максимилиан“. Скоро започнал работа. Вслушвайки се в съвета на отец Донати, запазил проекта си в пълна тайна.
Неприятностите започнали три месеца по-късно. Отец Чезаре Феличи изчезнал. Два дни след него — и отец Мандзини. Отец Донати се опитал да предупреди Реджина Каркаси, но се оказало твърде късно. Тя също се намирала в неизвестност. Заминал за Мюнхен, за да се срещне с Бенджамин Щерн и да го предупреди, че животът му е в сериозна опасност. Професорът обещал да вземе предпазни мерки. Отец Донати се страхувал за живота на Щерн и за своя замисъл. Като опитен стратег, започнал да подготвя резервен план.
— Тогава убиха Бенджамин — каза Габриел.
— Беше ужасен удар. Излишно е да споменавам, че се почувствах отговорен за смъртта му.
Отец Донати бил силно разгневен от убийството, продължи папата. Заклел се да използва тайната за срещата край Лаго ди Гарда, за да унищожи „Крукс Вера“… или по-добре — да я доведе до самоунищожение. Бързо организирал посещението в синагогата, подшушнал тайни на хора, за които се знаело, че са членове на „Крукс Вера“ — тайни, които знаел, че ще стигнат до ушите на Карло Казагранде и кардинал Бриндизи. Подтикнал Бенедето Фоа от „Ла Република“ да задава въпроси за детството на папата в пресслужбата, чийто началник — Рудолф Герц, членувал в тайното общество.
— Отец Донати е развявал червен плащ пред бика — отбеляза Габриел. — Вие сте били този червен плащ.
— Точно така — отвърна папата. — Надяваше се да подмами „Крукс Вера“ да планира ужасяващо деяние, което да използва като основание да ги унищожи веднъж завинаги и да пречисти Курията от влиянието на групировката.
— История, стара като света — каза Габриел. — Ватиканска интрига и вашият живот на везните. Получи се по-добре, отколкото отец Донати вероятно се е надявал. Карло Казагранде изпрати наемния убиец при кардинал Бриндизи, а после се самоуби. Отец Донати възнагради Бенедето Фоа, като му предостави цялата мръсотия за „Крукс Вера“. Групировката беше дискредитирана и изобличена.
— И Курията е свободна от отровното й влияние, поне за момента. — Папата хвана ръката на Габриел и го погледна в очите. — А сега аз имам един въпрос към теб. Ще получа ли прошка за смъртта на приятеля ти?
— Това не е в моя власт, Свети отче.
Папата се взря към реката.
— Понякога нощем, когато вятърът засвири, бих се заклел, че чувам шума. Тътена на немските камиони, отчаяните молби към папата да стори нещо. Понякога, щом погледна ръцете си, виждам кръв. Кръвта на Бенджамин. Използвахме го, за да свърши нашата мръсна работа. Затова сега е мъртъв. — Отново се обърна към Габриел: — Имам нужда от прошката ти. За да мога да спя.
Габриел го погледна в очите за миг и бавно кимна. Папата повдигна дясната си ръка със събрани пръсти, но се спря. Сложи длани на раменете му и го прегърна.
Отец Донати го изпрати. На прага на Бронзовите врати му подаде хартиен плик.
— Леопарда е успял да проникне в папския кабинет, преди да убие кардинал Бриндизи. Оставил е това на бюрото на папата. Реших, че навярно ще поискате да го видите.