Какви други изобличаващи материали могат да се открият в тайните архиви? През октомври 1999 г. в опит да охлади страстите около папата, поставен в безизходица, Ватиканът сформира комисия от шестима независими историци, които да анализират поведението на Пий XII и Светия престол по време на войната. След прегледа на вече издадените томове комисията стига до заключението: „Никой сериозен историк не би приел, че публикуваните и редактирани документи могат да сложат край на тази история“. Историците изпратиха на Ватикана списък от четирийсет и седем въпроса, придружен с молба за допълнителни материали от тайните архиви: „дневници, меморандуми, бележници с часове за уговорени срещи, чернови“, както и лични книжа на лица, заемали висши административни длъжности във Ватикана по време на войната. Десет месеца нямаше никакъв отговор. Когато стана ясно, че Ватиканът не възнамерява да предостави материалите, комисията се разпусна и работата й остана незавършена. Ватиканът отправи гневно обвинение към тримата й членове евреи в „очевидно некоректно поведение“ и провеждане на „клеветническа кампания“ срещу Църквата, но се въздържа от подобни обвинения към тримата католици, участвали в комисията. Според източници, цитирани от вестник „Гардиън“, достъпът до тайните архиви е бил „блокиран от групировка, оглавявана от държавния секретар на Ватикана — кардинал Анджело Содано“. Твърдеше се, че кардинал Содано се противопоставя на отварянето на архивите, защото това би създало опасен прецедент и би изложило Ватикана на опасност от последващи други исторически разследвания, например за връзките на Светия престол с жестоките военни режими в Латинска Америка.
Очевидно в самата Църква има лица, които искат Ватиканът да предложи по-пълна информация за действията си по време на войната, както и по-откровено признаване на вината на Църквата за преследванията на евреите. Архиепископ Рембърт Уийкланд от Милуоки е един от тях. „В продължение на векове ние, католиците, сме постъпвали с нашите братя и сестри евреи по начин, който противоречи на Божия закон — каза той пред събора «Шалом» във Фокс Пойнт, Уисконсин, през ноември 1999 г. — Тези действия са причинили страдания на еврейската общност през вековете — и физически, и психически“.
Архиепископът направи следното забележително изказване: „Признавам, че ние, католиците — проповядвайки доктрината, че евреите са неверници, лицемери и убийци на Христа, — не зачитахме човешкото достойнство на нашите братя и сестри евреи и формирахме убеждението, че проявите на враждебност към тях не противоречат на Божията воля. Признавам, че по този начин ние, католиците, сме допринесли за отношението към евреите, което направи холокоста възможен“.
Благодарности
Не бих могъл да напиша този роман, както и предишните две книги от поредицата — „Художникът убиец“ и „Английският убиец“, без напътствията, подкрепата и приятелството на Дейвид Бул. За разлика от измисления герой Габриел Алон, Дейвид наистина е един от най-великите реставратори на картини в света. Енциклопедичните му познания по история на изкуството и опитът му като реставратор се оказаха безценни и вдъхновяващи, за което ще съм му вечно задължен. Той отговаряше на всички мои въпроси, проверяваше ръкописите ми за точност и винаги успяваше да ме разсмее.
Фред Франсис, кореспондентът на „Ен Би Си Нюз“, сподели с мен преживяванията си зад стените на Ватикана и спомените си за размирните години, когато Италия е била в мрежите на терористите от „Червените бригади“. Брайън Рос, гениалният разследващ репортер на „Ей Би Си Нюз“, щедро ми предостави материали за по-непочтената страна на Ватикана, включително и разказ за скандалната си среща с кардинал Йозеф Ратцингер, заради което наистина получи плесница от Инквизитора56. Журналистът И Джей Дион, който отразяваше събитията във Ватикана за „Ню Йорк Таймс“, ми позволи да включа разсъжденията на пъргавия му аналитичен ум, както и Даниел Джона Голдхаген. Братовчедите ми Аксел Лорка и Стейси Блат ми разказаха подробно и с чувство за хумор за дните си на Адалбертщрасе 68, благодарение на което успях да напиша частта „Апартамент в Мюнхен“. Лица от италианските сили на реда, които не мога да назова, ми помогнаха да се запозная с подробности за службите за сигурност и полицията, за да съм възможно най-точен. Специални благодарности и на израелските официални представители в Рим, които също ми съдействаха.
56
Кардинал Ратцингер — новият папа Бенедикт XVI, е наричан от своите поддръжници Великия инквизитор. — Б.р.