— Не говори сериозно — каза Казагранде.
— За съжаление не е така. Въпросът е дали, когато ги отвори, историците ще открият нещо.
— Архивите вече са прочистени от всички сведения за срещата в манастира. Що се отнася до свидетелите, проблемът е решен и личните им досиета са унищожени. Светият отец държи да лансира ново проучване, но в архивите няма да се намери компрометираща информация. Освен, разбира се, ако израелецът не успее да възстанови работата на професор Щерн. Ако това стане…
— … Църквата и Институцията ще изпаднат в много тежко положение — довърши кардиналът вместо Казагранде. — За доброто на Църквата и всички, които вярват в нея, тайната за манастира трябва да се запази.
— Да, Ваше Високопреосвещенство.
Роберто Пучи запали цигара.
— Може би нашият приятел от папския апартамент ще убеди Светия отец да не прави тази грешка.
— Вече опитах, дон Пучи. Според нашия човек, папата е твърдо решен да продължи, независимо от съветите на секретарите си и Курията.
— От финансова гледна точка, инициативата на негово Светейшество може да се окаже катастрофална — каза Пучи, сменяйки темата от убийство към пари. — Много хора искат да въртят бизнес с Ватикана заради доброто му име. Ако Светият отец окаля това име в историята…
Бриндизи кимна в знак на съгласие:
— Между нас казано, Светият отец често изразява желание за връщане към дните на бедната църква.
— Ако не внимава — процеди Пучи, — желанието му ще се сбъдне.
Кардинал Бриндизи погледна Казагранде.
— Смяташ ли, че този сътрудник представлява заплаха за нас? — попита кардиналът.
— Да, Ваше Високопреосвещенство.
— Какво искаш от мен, Карло? Освен одобрение, разбира се.
— Само това, Ваше Високопреосвещенство.
— А от дон Пучи?
Казагранде погледна в полупритворените черни очи.
— Имам нужда от пари.
Втора част
Манастир край езерото
8. Лаго ди Гарда, Италия
Рано следобед Габриел стигна до северния край на Лаго ди Гарда. Докато се придвижваше на юг покрай брега, климатът и растителността постепенно се промениха от алпийски в средиземноморски. Спусна стъклото и хладният въздух обля лицето му. Сивкаво-зеленикавите листа на маслиновите дръвчета проблясваха на чезнещата слънчева светлина. Долу водната повърхност бе неподвижна и гладка като плоча от полиран гранит.
Градчето Бренцоне тъкмо се пробуждаше от следобедната дрямка, сенниците пред крайбрежните барове и кафенета се изпъваха, продавачите подреждаха стоката си по тесните павирани улички на стръмното възвишение Монте Балдо. Габриел продължи, докато в покрайнините намери грандхотела — вила с цвят на шафран.
Щом влезе през портала, към него забърза пиколо, въодушевено като затворник, благодарен за малко компания. Фоайето бе като от минали времена. Габриел не би се изненадал да види Кафка, седнал на ръба на прашно кресло, да редактира поредния си ръкопис в дълбоките сенки. В съседната трапезария двама отегчени сервитьори лениво приготвяха десетина маси за вечеря. Ако съдеше по мудното им темпо, тази вечер повечето маси нямаше да бъдат заети.
Щом го видя да се приближава, служителят на рецепцията зае сериозна поза. Габриел погледна сиво-черната табелка с името му, закачена на лявата предница на сакото: Джакомо. Рус и синеок, широкоплещест като пруски офицер, той любопитно го изгледа иззад плота.
С престорено силен акцент Габриел се представи като Ехуд Ландау от Тел Авив. Администраторът изглеждаше видимо доволен. Когато го попита за мъж, посетил хотела преди два месеца — професор Бенджамин Щерн, който е забравил очилата си, служителят бавно поклати глава. Петдесетте евро, които Габриел пъхна в ръката му, сякаш раздвижиха паметта му.
— А, да, хер Щерн! — Сините очи затанцуваха. — Писателят от Мюнхен. Добре си го спомням. Остана за три нощувки.
— Професор Щерн беше мой брат.
— Беше?
— Бе убит в Мюнхен преди десет дни.
— Моите съболезнования, синьор Ландау, но май е редно да говоря за професор Щерн с полицията, а не с брат му.
Когато Габриел каза, че провежда свое разследване, служителят замислено смръщи вежди.
— За съжаление не мога да ви кажа нищо ценно, освен да ви уверя, че смъртта на професор Щерн няма нищо общо с престоя му в Бренцоне. Впрочем брат ви прекара по-голямата част от времето в манастира.