Прекосиха тъмния площад и застанаха пред сграда, която изглеждаше като обикновена жилищна кооперация. През прозорец с отворени капаци Габриел видя жена, която приготвяше вечеря в малка обща кухня. В съседната стая три възрастни жени седяха сгушени срещу примигващ телевизор. Едва сега забеляза надписа над вратата: Casa israelitica di riposo. Беше еврейски приют за възрастни хора.
— Прочетете какво пише на тази плоча — каза равинът и запали кибритена клечка. Тя представляваше мемориал на венецианските евреи, арестувани от германците и депортирани по време на войната. Равинът размаха ръка, угаси клечката и надникна през прозореца в стаята с трите възрастни еврейки. — През септември 1943-а, скоро след рухването на режима на Мусолини, немската армия окупирала цяла Италия, с изключение южния връх на Апенинския полуостров. Няколко дни по-късно президентът на еврейската общност тук, във Венеция, получил заповед от СС: „Предайте списък на всички евреи, които все още живеят във Венеция, или ще има неприятни последици за вас“.
— И какво направил той?
— Предпочел да се самоубие, отколкото да се подчини. С постъпката си предупредил общността, че времето им изтича. Стотици избягали от града. Мнозина се укрили в манастири на север или в домовете на обикновени италианци. Няколко се опитали да преминат границата с Швейцария, но били заловени.
— Но никой от Бренцоне?
— Нямам сведения евреи от Венеция или от другаде да са приютени в обителта „Светото сърце“. Архивите ни съдържат писмени показания за семейство от тази общност, което помолило за подслон в Бренцоне и било отпратено.
— Кои са останали във Венеция?
— Старците. Болните. Бедните, които нямали средства да пътуват или да дават подкупи. В нощта на пети декември италианската полиция и фашистки отряди нахлули в гетото по нареждане на германците. Сто шестдесет и трима евреи били арестувани. Тук, в приюта, измъкнали възрастните хора от леглата им и ги натоварили в камиони. Първо ги интернирали в лагер във Фосоли. По-късно, през февруари, ги прехвърлили в Аушвиц. Няма оцелели.
Равинът хвана Габриел под ръка и заедно закрачиха бавно по площада.
— Евреите от Рим били откарани два месеца по-рано. В пет и половина сутринта на шестнадесети октомври повече от триста германци навлезли в гетото по време на бушуваща буря. Патрули на СС и един от Отрядите на смъртта на СС. Обикаляли от къща на къща, изтръгвали евреи от леглата им и ги натоварвали във военни камиони. Държали ги временно в казармите на Военния колеж, на около километър от Ватикана. Въпреки ужасяващото естество на работата си, някои от СС поискали да видят кубето на великолепната базилика и конвоят променил маршрута си, за да изпълни желанието им. Докато минавали покрай площад „Свети Петър“, ужасените евреи в каросериите на камионите умолявали папата да ги спаси. Всички сведения сочат, че той отлично е знаел какво става в гетото. В края на краищата е било буквално под прозорците му. Не помръднал дори пръста си да се намеси.
— Колко са били?
— Повече от хиляда в онази нощ. Два дни след акцията римските евреи били натоварени във вагони на гара Тибуртина. Пет дни по-късно хиляда и шестдесет души свършили в газовите камери на Аушвиц-Биркенау.
— Но мнозина са оцелели, нали?
— Забележително е, че четири пети от италианските евреи са останали живи след войната. Веднага щом германците окупирали Италия, хиляди от тях незабавно потърсили и намерили убежище в манастири, както и в католически болници и училища. Други хиляди били приютени от обикновени италианци. По време на процеса срещу него Адолф Айхман твърдял, че всеки оцелял италиански евреин дължи живота си на някой италианец.
— Заради наредба от Ватикана ли са го правели? Истина ли е това, което ми каза майка Винченца, че имало папска директива?
— Църквата иска да вярва, че е било така, но за съжаление няма доказателства, че от Ватикана са спуснали указания за предлагане на подслон и убежище на евреи бежанци. Дори съществуват сведения за обратното — че Ватиканът не е издавал подобна наредба.
— Какви сведения?
— Безброй разкази на евреи, които са помолили да ги приютят в имоти на Църквата и са получили отказ. Други били принуждавани да приемат католицизма, за да останат. Ако папата бе издал директива за отваряне на вратите за евреите, никоя обикновена монахиня или монах нямаше да се осмелят да проявят неподчинение. Италианските католици са ги приемали от доброта и състрадание, а не по нареждане на върховния понтифекс. Ако бяха чакали папска директива, за да знаят как да постъпят, много повече евреи биха умрели в Аушвиц-Биркенау. Не е имало такава наредба. Въпреки многобройните молби на Съюзниците и еврейските лидери по света, дълбоко в сърцето си папа Пий не е смятал, че е редно да се обяви против масовите убийства на евреи в цяла Европа.