— Именно — потвърди Лавон. — Компенсирал липсата на образование и интелект с безскрупулност и амбициозност. Интересувал се само от едно: разширяване на личната си власт. Щом му станало ясно, че изтребването на евреите е главен приоритет на режима, направил всичко възможно министерството да не стои настрана. За награда бил поканен на най-срамния обяд в историята. — Лавон замълча и прелисти съдържанието на папката. Бързо откри това, което търсеше, извади го с енергичен жест и го сложи на масичката пред Габриел. — Това е протоколът от конференцията от Ванзее, подготвен и оформен от организатора й, самия Адолф Айхман. Имало е само трийсет копия. Всичките са унищожени, освен едно, копие номер шестнадесет. Открито е след войната, при подготовката за Нюрнбергския процес, и се съхранява в архивите на немското външно министерство в Бон. Това, разбира се, е ксерокопие. — Лавон взе документа. — Срещата се състояла във вила край Ванзее в Берлин на 20 януари 1942 г. Продължила деветдесет минути. Участниците били петнайсет. Айхман влязъл в ролята на домакин и се погрижил гостите му да бъдат добре нахранени. Церемониалмайстор бил шефът на полицията Райнхард Хайдрих. Въпреки популярните митове, конференцията от Ванзее не е мястото, на което се е пръкнала идеята за „окончателно решение на проблема“. Хитлер и Химлер вече са били убедени, че евреите в Европа трябва да се избият. Конференцията от Ванзее е представлявала по-скоро бюрократична среща за планиране и обсъждане как различните структури на Нацистката партия и немското правителство да работят заедно, за да улеснят холокоста.
Лавон подаде документа на Габриел.
— Ето списъка на участниците. Виждаш ли познати имена?
Габриел плъзна поглед по листа.
ГАУЛАЙТЕР34 Д-Р МАЙЕР И РАЙХЗАМТЛАЙТЕР Д-Р ЛАЙБРАНД, МИНИСТЕРСТВО НА РАЙХА ЗА ОКУПИРАНИТЕ ИЗТОЧНИ ТЕРИТОРИИ
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ЩУКАРТ,
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РАЙХА
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР НОЙМАН, ВЕДОМСТВО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧЕТИРИГОДИШНИЯ ПЛАН
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ФРАЙСЛЕР,
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р БЮЛЕР,
ГЛАВНО ГУБЕРНАТОРСТВО
ЗАМЕСТНИК ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ЛУТЕР, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Габриел погледна Лавон.
— Лутер е бил там?
— Да, наистина. И е получил това, което най-много е искал. Хайдрих е разпоредил Външното министерство да играе ключова роля при депортирането на евреи от страните съюзнички на нацистка Германия и от немски сателити като Хърватия и Словакия.
— Мислех, че с депортирането са се занимавали СС.
— Дай ми малко време да ти обясня. — Лавон се наведе над масичката и сложи ръце на плота, сякаш бе карта на Европа. — Повечето жертви на холокоста са били от Полша, прибалтийските държави и Западна Русия — места, окупирани и пряко контролирани от нацистите. Прибирали са евреи и са ги убивали на воля, без никаква намеса от страна на други правителства, защото не е имало такива.
Лавон замълча и плъзна ръка по въображаемата карта на юг, а другата — на запад.
— Но Хайдрих и Айхман не са се задоволили да изтребват евреи само от територии под пряката власт на Германия. Искали са всеки евреин в Европа, общо единадесет милиона. — Потупа с десния си показалец по масата. — Евреите на Балканите — потупа с левия — и в Западна Европа. На повечето места е трябвало да преговарят с местните правителства, за да могат да измъкнат евреите за депортиране и избиване. Отделът на Лутер във Външно министерство е носел отговорност за това. Неговата работа е била да преговаря на ниво министерство-министерство, за да урежда безпроблемното депортиране, придържайки се към всички подробности от дипломатическия етикет. Бил е дяволски добър.
— Не оспорвам твърденията ти и нека предположим, че Личо е имал предвид този Мартин Лутер. Но какво е правил той в манастир в Северна Италия?
Лавон сви хилавите си рамене.
— Струва ми се, че старецът се е опитал да ти подскаже за нещо, случило се в манастира по време на войната. Нещо, което майка Винченца се опитва да потули. Нещо, което Бени е разкрил.
— Нещо, заради което са го убили?
Ели отново сви рамене.
— Може би.
— Кой ще посегне на нечий живот заради една книга?
Лавон се поколеба, поразмишлява, докато прибираше протокола обратно в папката, и когато вдигна поглед към Габриел, присви очи и дълбоко си пое дъх.