Бе някогашна гостна стая, продълговата и правоъгълна, с високи до тавана етажерки и персийски килими. В средата имаше две големи старинни маси, една за Малоун и една за помощничките му. Домакинът изключи компютъра, седна на един от столовете с облегалки до газовата печка и покани Габриел да стори същото.
— Трябва да призная, че ми се струва странно да седя в една стая с вас. Слушал съм много за подвизите ви и имам чувството, че вече ви познавам. Вие сте истинска легенда. „Черният септември“, Абу Джихад и безброй други междувременно. Убивали ли сте някого наскоро?
Макар Габриел да не подсили примамката, Малоун продължи:
— Намирам ви за доста интересна личност, но не мога да отрека, че действията ви противоречат на моралните ми принципи. Според мен държава, прибягваща до атентати като политическо средство, не е по-добра от врага, срещу когото се бори. В много отношения дори е по-голямо зло. В моята книга вие сте представен като убиец. Навярно разбирате какво имам предвид.
Габриел се запита дали идването му тук не е грешка. Отдавна се бе убедил, че в спорове като този никой не надделява. Бе водил безброй подобни със самия себе си. Седеше съвсем неподвижно, взираше се в Питър Малоун през тъмните си очила и чакаше той да стигне до съществената част. Малоун кръстоса крака и изтупа прашинка от крачола на панталона си. Този жест издаваше нервност. Габриел изпита задоволство.
— Трябва да уточним подробностите по споразумението си, преди да продължим — настоя журналистът. — Ще ви кажа това, което зная за убийството на Бенджамин Щерн. В замяна вие ще ми дадете интервю. Зная правилата, писал съм за разузнавателните служби и преди. Няма да публикувам нищо, което би издало истинската ви самоличност или би могло да повлияе на настоящите ви операции. Договорихме ли се?
— Да.
За миг Малоун вдигна очи към матовата светлина на невидимите лампи, после отново впери поглед в Габриел.
— Прав сте за Бенджамин. Сътрудничих за книгата му. Партньорството ни трябваше да остане в тайна. Изненадан съм, че ме открихте.
— Защо Бенджамин се е обърнал към вас?
Малоун стана и пристъпи към етажерките с книги.
Свали един том и го подаде на Габриел. „Крукс Вера: КГБ на Католическата църква“.
— Бенджамин бе разкрил нещо голямо… свързано с Ватикана и войната.
Габриел повдигна книгата.
— Нещо за „Крукс Вера“?
Малоун кимна.
— Приятелят ви беше гениален учен, но не разбираше нищо от разследваща журналистика. Помоли ме да работя с него като консултант при проучването на всичко, свързано с „Крукс Вера“. Съгласих се и се споразумяхме за възнаграждението. Трябваше да ми плати половината пари в аванс, а останалите — при завършване и получаване на ръкописа. Излишно е да споменавам, че получих първата част.
— Какво бе разкрил?
— За съжаление не разполагам с тази информация. Приятелят ви действаше много предпазливо. Ако не знаех кой е, щях да го взема за един от вашите.
— Какво искаше от вас?
— Достъп до материалите, които събрах, докато пишех книгата за „Крукс Вера“. Освен това искаше да издиря двама свещеници, работили във Ватикана по време на войната.
— Имената им?
— Монсеньори Чезаре Феличи и Томазо Мандзини.
— Намерихте ли ги?
— Опитах — отвърна Малоун. — Открих, че и двамата са изчезнали и обявени за мъртви. Има нещо още по-интересно. Детективът от римското Главно управление на Държавната полиция, който разследвал случаите, бил отстранен от началниците си и прехвърлен другаде.
— Знаете ли името му?
— Алесио Роси. Но, за бога, не му казвайте, че сте го узнали от мен. Трябва да пазя репутацията си.
— Щом знаете толкова много, защо не сте написали нищо по въпроса?
— Има само поредица убийства и изчезвания. Убеден съм, че са свързани, но все пак не разполагам с нито едно неоспоримо доказателство, което да издава някаква връзка между тях. Ни най-малко не искам без солидни основания да отправя обвинение в убийство срещу Ватикана или лице, близко до Ватикана. Освен това никой порядъчен редактор няма да го приеме.
— Но имате предположения кой може да се крие зад това.
— Не бива да забравяте, че говорим за Ватикана — изтъкна Малоун. — Хора, свързани с тази уважавана институция, са се замесвали в интриги и заговори вече близо две хилядолетия. По-добри играчи са от всеки друг. И в миналото религиозни страсти и битки за доктрината са ги подтиквали да извършват смъртния грях убийство. Църквата е разяждана от тайни общества и клики, които вероятно са замесени в нещо подобно.