— Кой? — повтори Габриел.
Питър Малоун отвърна с усмивка, подобаваща на кинозвезда:
— Според моето скромно мнение държите отговора в ръцете си.
Габриел сведе поглед. „Крукс Вера: КГБ на Католическата църква“.
Журналистът излезе от стаята и след миг се върна с бутилка „Медок“ и две големи кристални чаши. Напълни ги щедро и подаде едната на Габриел.
— Говорите ли латински?
— Всъщност в родината ми говорим друг древен език.
Малоун се усмихна на Габриел над чашата си и продължи:
— „Крукс Вера“ на латински означава „истинският кръст“. Това е и името на свръхтаен орден в рамките на Римокатолическата църква, нещо като църква в църквата. Ако погледнете в „Ануарио Понтифичо“, годишника на Ватикана, няма да откриете да се споменава за „Крукс Вера“. Ако попитате в пресцентъра на Ватикана, ще ви кажат, че това са измислици, непростими клевети, разпространявани от враговете на Църквата с цел дискредитирането й. Но ако питате мен, „Крукс Вера“ наистина съществува, както доказах в тази книга — въпреки твърденията на Ватикана. Вярвам, че пипалата на „Крукс Вера“ са стигнали до най-висшите нива на Ватикана и поддръжниците й заемат постове, от които упражняват власт и влияние в целия свят.
— Какво точно представлява?
— Групировката е основана по време на Испанската гражданска война от свещеник антикомунист на име Хуан Антонио Родригес. Монсеньор Родригес действал много внимателно по отношение на типа хора, приемани за нови членове. Повечето били миряни, много от тях богати или с политическо влияние: банкери, адвокати, индустриалци, министри, шпиони и полицаи от тайните служби. Както се досещате, Родригес никога не се е интересувал от спасяването на души. Според него това трябвало да се остави в ръцете на обикновените енорийски свещеници. Родригес имал една-единствена грижа: опазване на Римокатолическата църква от смъртните й врагове.
— Кои са били те?
— Комунистите — отвърна Малоун и побърза да добави: — И евреите, разбира се. „Крукс Вера“ се разпростряла бързо в Европа през тридесетте. Укрепила влиянието си във Франция, Италия, Германия, на Балканите и в самата Римска курия. По време на войната членове на „Крукс Вера“ работели в папското домакинство и Държавния секретариат. С разрастването на организацията монсеньор Родригес разширил мисията си. Вече не се задоволявал само да защитава Църквата от враговете й. Искал да възвърне позицията й на абсолютна власт, която е заемала през Средновековието. Върховната цел на „Крукс Вера“ и до ден днешен е същата: преосмисляне на загубите от Реформацията и Просвещението и връщане на държавата в подчинение на Църквата. Освен това искат да премахнат така наречените от тях „наследени реформи“ на Втория ватикански събор: „Ватикана 2“
— Как възнамеряват да постигнат целите си?
— Колкото и да презира КГБ, в много отношения „Крукс Вера“ е негово точно копие; затова съм озаглавил книгата си така. Води тайна война срещу онези, които нарича свои врагове, и действа като тайна полиция в самата Църква, налагайки строго придържане към доктрината и потушавайки всяко негодувание. О, от време на време позволяват на реформаторите да излеят гнева си, но ако представляват сериозна заплаха, „Крукс Вера“ се намесва и им помага да получат просветление.
— А ако не се примирят?
— Нека просто да кажем, че неколцината, дръзнали да се опълчат срещу Църквата, са загинали при неясни обстоятелства. Висши духовници, осмелили се да се противопоставят на „Крукс Вера“, са ставали жертви на внезапен сърдечен удар. Журналисти, предприели разследване за ордена, са изчезвали или са се самоубивали. Както и членове на „Крукс Вера“, пожелали да напуснат.
— Как един религиозен орден оправдава употребата на насилие?
— Свещениците в „Крукс Вера“ не са единствените, които прибягват до насилие. Те дават разпореждания, но тези, които действително вършат мръсната работа, са миряни. В ордена са познати под името воини на Христа. Подтиквани са да кроят мръсни номера, за да налагат волята на ордена. Всичко — от изнудване до убийство. А след като деянието е извършено, свещениците гарантират опрощение и запазване тайната на изповедта. Впрочем на Христовите воини им е забранено да се изповядват пред други свещеници, освен пред тези от „Крукс Вера“. Така неприятните тайни не излизат извън семейството.