Влезе, безшумно прекоси полутъмната всекидневна и се качи до спалнята на Катрин. Надникна вътре. На слабата светлина, проникваща между спуснатите пердета, Ланге видя косите й, разпилени по възглавницата, и голите й рамене, които се подаваха над белия пухен юрган. Имаше матовата кожа на южнячка и сините очи и русите коси на нормандско момиче. Червеникавите оттенъци, както и избухливия темперамент, беше наследила от баба си от Бретан.
Ланге спокойно влезе и протегна ръка към мястото под завивката, където навярно бе кракът й. Миг преди да я сграбчи за глезена, Катрин внезапно се изправи, широко отворила очи, с деветмилиметров пистолет „Броунинг“ в ръце, и реагира с два бързи изстрела, както я бе научил. В затворената стая те отекнаха като топовни гърмежи. Ланге залегна на пода. Куршумите изсвистяха над главата му и разбиха огледалото на великолепната й двестагодишна тоалетка.
— Не стреляй, Катрин — каза той, безпомощно заливайки се от смях. — Аз съм.
— Стани! Искам да те виждам!
Ерик бавно се изправи, с протегнати напред ръце. Катрин включи нощната лампа и дълго гледа в него със святкащи очи. После замахна и хвърли пистолета над главата му. Ланге приклекна и оръжието се приземи върху парчетата огледало, без да удари никого.
— Шибано копеле! Имаш късмет, че не пръснах главата ти.
— Нямаше да съм първият.
— Обичах това огледало!
— Беше старо.
— Беше антика, идиот такъв!
— Ще ти купя ново.
— Не искам ново… искам това!
— Е, ще го поправим.
— А как ще обясним дупките от куршуми?
Ланге потърка брадичка и си придаде замислен вид.
— Да, това може да се окаже проблем.
— Разбира се, че е проблем. Копеле! — Катрин придърпа юргана над гърдите си, сякаш едва сега осъзнала голотата си, и гневът й към него започна да отшумява. — Впрочем какво правиш тук?
— Случайно минавах оттук.
Вгледа се в лицето му за момент.
— Отново си убил някого. Познавам по очите ти.
Ланге взе броунинга, спусна предпазителя и остави пистолета в края на леглото.
— Имах работа наблизо — каза той. — Нуждая се от ден-два почивка.
— Защо мислиш, че можеш да наминаваш винаги, когато ти хрумне? Можеше да ме завариш с друг мъж.
— Да, но шансът се оказа на моя страна. А и отлично зная, че с малки изключения, повечето мъже те отегчават до смърт… както в интелектуално отношение, така и в разкошното ти легло. Знам и че никой мъж, дошъл тук, не остава жив задълго. Но реших, че рискът си струва.
Катрин с усилие се опита да сдържи усмивката си.
— И защо да ти позволя да останеш?
— Защото ще ти сготвя нещо.
— Е, в такъв случай трябва да се погрижим да имам апетит. Ела в леглото. Твърде рано е за ставане.
Катрин Бусар навярно можеше да се нарече най-опасната жена във Франция. След като бе завършила литература и философия в Сорбоната, се беше присъединила към лявата екстремистка групировка „Пряко действие“, която имаше неясни политически цели, но последователна тактика. През осемдесетте организацията бе извършила поредица кървави атентати, отвличания и взривявания, оставили печална статистика за жертвите и всели паника сред нацията. Благодарение на обучението, получено от Ерик Ланге, Катрин бе станала един от най-безпогрешните убийци в групировката. Ланге бе работил с нея при две акции: убийството на лице, заемащо ключова длъжност във френското Министерство на отбраната, през 1985-а и на изпълнителен директор на френска автомобилна компания през 1986-а. И двата пъти фаталните изстрели бяха на Катрин Бусар.
Обикновено Ланге работеше сам, но в случая с Катрин бе направил изключение. Тя се проявяваше като опитен съучастник, хладнокръвен, безмилостен при схватка и изключително дисциплиниран. С Ерик имаха една и съща слабост. Стресът по време на акция разпалваше у тях сексуално желание и те взаимно се възползваха от телата си, ненаситни за наслади. Не бяха любовници — и двамата бяха видели твърде много, за да вярват в нещо сантиментално като любовта. По-скоро приличаха на опитни експерти, стремящи се към съвършенство.
Катрин бе дарена с тяло, благодарение на което получаваше; неописуема наслада, където и да се намираше. Както винаги, и сега жадно отвръщаше на докосванията на Ерик. Едва когато се почувства напълно задоволена, започна да разкрива забележителните си способности пред него. Доставяше й удоволствие да го измъчва, умееше да долавя реакциите на тялото му и тъкмо когато бе на път да загуби самообладание, го пускаше, безмилостно оставяйки го да страда. Решил, че повече няма да се примирява с това, той взе нещата в свои ръце, сграбчи я изотзад за ханша и проникна в тялото й. Би предпочел да не се държи като груб завоевател, но Катрин желаеше това. Щом достигна връхната точка, Ланге се претърколи по гръб и изкрещя към тавана като обезумял. Катрин го гледаше през рамо с израз на безкрайно задоволство, защото още веднъж го бе победила.