Антонио тръгна към нея. Тиеполо протегна мощната си ръка, препречи пътя му и любезно се усмихна.
— Мога ли да ви помогна с нещо, синьорина?
— Търся Франческо Тиеполо.
Настроението на Антонио помръкна. Тиеполо сложи ръка на гърдите си.
— Вече го намери, съкровище.
— Приятелка съм на Марио Делвекио.
Закачливият поглед на Тиеполо изведнъж охладня. Скръсти ръце пред широкия си гръден кош и я изгледа ядосано с присвити очи.
— Къде е той, за бога?
Жената не каза нищо, само му подаде хартийка. Той я разгъна и прочете бележката:
Твоят приятел във Ватикана е в смъртна опасност. Нуждая се от помощта ти, за да спася живота му.
Вдигна очи и на лицето му се изписа недоумение.
— Коя си ти?
— Не е важно, синьор Тиеполо.
Едрият мъж смачка бележката в мечешката си лапа.
— Къде е той?
— Ще му помогнете ли да спаси живота на приятеля ви?
— Ще изслушам това, което има да ми каже. Ако приятелят ми наистина е в опасност, разбира се, че ще помогна.
— Тогава трябва да дойдете с мен.
— Сега ли?
— Моля ви, синьор Тиеполо. Страхувам се, че нямаме много време.
— Къде отиваме?
Тя бързо го сграбчи за лакътя и го задърпа към вратата.
В Канареджо се носеше мирис на солена вода от лагуната. Жената поведе Тиеполо по моста над канала Рио ди Гето Нуово, а после през мрачния тунел, изпълнен с влага и плесен. В другия край се появи силует на дребничък мъж, с ръце в джобовете на кожено яке, обграден с ореол от жълтеникава светлина. Тиеполо спря.
— Би ли ми казал какво става, мамка му?
— Очевидно си получил бележката ми.
— Заинтригува ме. Но трябва да признаеш, че не съдържаше много подробности, освен едно шокиращо сведение. Откъде ти, реставратор на име Марио Делвекио, знаеш, че животът на папата е в опасност?
— Реставрирането на картини е нещо като хоби за мен. Върша друга работа… за която малцина знаят. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа, Франческо?
— За кого работиш?
— Не е важно за кого.
— Дяволски важно е, щом искаш да ти помогна да се добереш до папата.
— Работя за разузнавателна служба. Не постоянно, само при специални обстоятелства.
— Например смърт на близък.
— Всъщност да.
— За чие разузнаване работиш?
— Бих предпочел да отмина този въпрос.
— Разбира се, но щом искаш да говоря с папата, ще се наложи да отговаряш на всичките ми въпроси. Повтарям: За чие разузнаване работиш? Италианското? Ватиканското?
— Не съм италианец, Франческо.
— Не си италианец! Много смешно, Марио.
— Не се казвам Марио.
Направиха пълна обиколка на площада. Габриел и Тиеполо — рамо до рамо, а Киара — на няколко крачки зад тях. Франческо имаше нужда от време, за да осмисли информацията, която току-що бе поел. Беше проницателен и интелигентен венецианец, с връзки в политиката и обществото, и все пак ситуацията, с която се сблъскваше сега, не можеше да се сравни с нищо преживяно. Сякаш някой му бе казал, че картината на Тициан на олтара на „Фрари“ е репродукция, нарисувана от руснак. Най-сетне си пое дълбоко дъх — като тенор преди кулминационен пасаж от ария, и извърна глава към Габриел.
— Помня как дойде тук като младеж. Беше през седемдесет и четвърта или седемдесет и пета, нали? — Очите му се взираха в Габриел, но мислено се бе пренесъл във Венеция двайсет и пет години назад, в малко ателие, пълно с лъчезарни младежки лица. — Помня как чиракуваше при Умберто Конти. Още тогава беше талантлив. По-добър от всички други. Един ден щеше да станеш велик. Умберто го знаеше. Както и аз. — Поглади заплетената си брада с едрата си ръка. — Умберто знаеше ли истината за теб? Знаеше ли, че си израелски агент?
— Умберто не знаеше нищо.
— Заблуждавал си Умберто Конти? Трябва да се срамуваш от себе си. Той вярваше в Марио Делвекио. — Тиеполо замълча, овладя гнева си и сниши глас: — Вярваше, че Марио Делвекио ще стане един от най-великите реставратори.
— Винаги съм искал да кажа истината на Умберто, но не можех. Имам врагове, Франческо, Хора, които унищожиха семейството ми. Тези хора искат да ме убият днес заради неща, които са се случили преди трийсет години. Ако мислиш, че италианците са злопаметни, трябва да прекараш известно време в Близкия изток. Ние сме измислили вендетата, не сицилианците.