— „Каин уби Апел и бе прогонен на изток от рая“, А ти си изгнаник тук, на нашия мочурлив остров, а лагуната, за да лекуваш пострадали картини.
Това бе призив за помирение. Габриел го прие със снизходителна усмивка.
— Знаещ ли, че извърших непростим грях за човек с моята професии? Разкрих ти истинската си самоличност, защото се страхувам, че приятелят ти е в смъртна опасност.
— Наистина ли мислиш, че възнамеряват да го убият?
— Вече са убили много хора. Убиха мой приятел.
Тиеполо огледа пустия площад.
— Познавах добре и Йоан Павел Първи — Албино Лучани. Той искаше да прочисти Ватикана. Да продаде материалните активи на Църквата и да даде парите на бедните. Да направи революция в Църквата. Почина трийсет и три дни след избирането си. „Сърдечен удар“, твърдеше Ватиканът. — Франческо поклати глава. — Сърцето му беше напълно здраво. Имаше сърце на лъв. Както и смелост. Промените, които планираше да извърши в Църквата, щяха да ядосат много хора. И толкова…
Тиеполо сви рамене, а после извади от джоба си мобилен телефон и бързо набра номер от паметта. Когато най-сетне някой вдигна, той се представи и помоли да го свържат с отец Луиджи Донати. Докато изчакваше, закри микрофона с ръка и прошепна на Габриел:
— Личният секретар на папата. Беше тук с него дълги години. Много дискретен. Изключително лоялен.
Явно следващият глас бе на Донати, защото пет минути водиха въодушевен разговор, пълен с иронични реплики за Рим и Курията. Габриел се убеди, че Франческо е узнал доста за политиката на Църквата от своя приятел папата. Когато най-сетне стигна до съществената част, подходи така тактично и елегантно, че за Габриел думите му прозвучаха и невинно, и тревожно. Тиеполо бе усвоил доста ценни уроци от интригите във венецианските художествени среди. Умееше да води едновременно два разговора.
Най-сетне затвори и пъхна телефона обратно в джоба си.
— Е? — попита Габриел.
— Отец Донати ще поговори с папата.
Отец Донати дълго остана загледан в телефона, докато реши как да постъпи. Думите на Тиеполо отекваха в ушите му. Трябва да се видя със Светия отец. Важно е да се срещна с него преди петък. Франческо никога не бе говорил така. Отношенията му със Светия отец бяха просто приятелски — спагети, червено вино и забавни истории, които напомняха на папата за доброто старо време във Венеция, преди да стане затворник в Апостолическия дворец. И защо преди петък? Какво имаше предвид? В петък Светият отец щеше да посети синагогата. Нима Тиеполо се опитваше да му каже, че има проблем?
Донати рязко стана и се отправи към папския апартамент. Размина се с две от монахините, които се грижеха за домакинството, без да размени нито дума с тях, и влезе в трапезарията. Светият отец бе приел делегация епископи от американския Среден запад и разговорът бе стигнал до неприятна за негово Светейшество тема. Не скри облекчението си, когато видя Луиджи да влиза в стаята, въпреки мрачното му делово изражение.
Свещеникът застана до него и леко се наведе, за да говори направо в ухото му. Доловили напрежението на Донати, епископите извърнаха глави. Щом личният му секретар свърши, папата остави вилицата и ножа си и затвори очи за миг. После вдигна поглед, кимна и отново насочи вниманието си към гостите.
— Е, докъде бяхме стигнали? — попита той, докато Донати се оттегляше.
Изминаха дължината на площада от край до край шест пъти, докато чакаха телефонът да звънне. Тиеполо запълни минутите на напрежение с десетки въпроси към Габриел: за работата му в израелското разузнаване, за семейството му, за това как се чувства един евреин, денонощно заобиколен от християнски символи. Агентът отговори на онези, на които можеше, и тактично отклони нагазващите в неудобни води. Все още не напълно убеден, че Габриел не е италианец, Франческо настойчиво го подкани да каже няколко думи на иврит. През следващите минути двамата с Киара проведоха шеговит разговор, главно за сметка на италианеца, докато не ги прекъсна звънът на телефона. Тиеполо мълчаливо слуша няколко секунди и промърмори:
— Разбирам, отец Донати.
Затвори и прибра телефона.
— Даде ли ти отговор?