В този миг гостилничарят от Посада де лас Реинас дочу от стаята на ранения гръмогласни викове.
— Боже опази — извика той и се прекръсти, — изглежда че падре Хасинто измита дявола от бедния сеньор. Господи, не обичам да стават такива неща в гостилницата ми.
Виковете, за които споменахме, продължиха много дълго, толкова, че през това време можеше да се свари боб чорба; от време на време те попритихваха и преминаваха в настойчиво убеждаване, от време на време се разразяваха в див рев; най-сетне от стаята на ранения господин изхвръкна падре Хасинто, почервенял като рак, и като призоваваше майката Божия, хукна към църквата. В гостилницата настана тишина; само съкрушеният Лепорело се вмъкна в стаята на своя господар, който лежеше със затворени очи и стенеше.
Следобед това място на Испания бе навестено от падре Илдефонсо de Societate Jesu9, който пътуваше на катър от Мадрид за Бургос; и тъй като денят беше изключително горещ, той се отби в жилището на свещеника, за да посети отец Хасинто. Отец Илдефонсо беше мършав свещеник, изсушен и набръчкан като стар салам и с вежди, рунтави като растителността под мишницата на стар кавалерист.
След като пиха мътеница, йезуитът втренчи очи в отец Хасинто, който напразно се мъчеше да скрие, че нещо го гнети. Беше така тихо, че бръмченето на мухите изглеждаше почти гръмотевично.
— Всъщност ето каква е работата — не се сдържа накрая измъченият Хасинто. — Тук имаме един голям грешник, който лежи на смъртен одър. Знаете ли, дон Илдефонсо, той е печално известният Дон Жуан Тенорио. Имал тук някаква история, дуел ли, що ли — с една дума, аз отидох да го изповядам. Отначало всичко вървеше — чиста работа; което си е право, много хубаво започна човекът; но когато стигнахме до шестата заповед — млъкна, нито дума не можах да извадя от него. Нямало какво да ми каже. Света Богородице, такъв нехранимайко! Като си помисля, че това е най-големият развратник и в двете Кастилии10 — равен на него не е имало нито във Валенсия11, нито в Кадис. Разправят, че през последните години съблазнил шестстотин деветдесет и седем момичета; сто и тринайсет от тях постъпили в манастир, около петдесет били убити в справедлив гняв от бащите или съпрузите си, а на приблизително същия брой им се пръснали сърцата от мъка. И сега, представете си, дон Илдефонсо, тоя разпътник взел да ме убеждава на смъртния си одър, че in puncto12 разврат нямало какво да изповяда! Какво ще кажете на това?
— Нищо — каза йезуитът. — И вие отказахте да му дадете опрощение на греховете?
— Разбира се — отговори падре Хасинто омърлушен. — Всичките ми приказки отидоха на вятъра. Убеждавах го така, че камък да беше, пак щеше да се събуди в него желание за покаяние, но на тоя негодник на негодниците нищо не му действува. Горделив съм бил, кай, много съм лош, отче, казва, лъжесвидетелствувал съм, във всяко отношение, казва, съм грешен; но по това, за което питате, нямам какво да ви кажа. И знаете ли каква е работата, дон Илдефонсо? — извика изведнъж падре и бързо се прекръсти. — Аз мисля, че той е бил свързан с дявола. Затова и не може да се изповяда. Нечисти магии са били това. Съблазнявал е жените с помощта на дявола. — Отец Хасинто потрепера. — Вие би трябвало да го видите, домине. То си личи по очите му.
Дон Илдефонсо, S. J., мълчаливо размишляваше.
— Щом смятате — каза той накрая, — нека видя този човек.
Когато дон Илдефонсо влезе в стаята и с един жест отпрати Лепорело, Дон Жуан беше задрямал; а дон Илдефонсо седна на стола при главата на умиращия и се загледа в изпитото му лице.
След продължително време раненият изохка и отвори очи.
— Дон Жуан — кротко се обърна към него йезуитът, — струва ми се, че говоренето ви уморява.
Дон Жуан вяло даде знак.
— Няма нищо — каза йезуитът. — Във вашата изповед има едно неясно положение. Няма да ви задавам въпроси, но може би ще можете да дадете знак на съгласие или несъгласие с това, което ще кажа за вас.
Очите на ранения почти с уплаха се впиха в неподвижното лице на свещеника.
— Дон Жуан — започна лекичко дон Илдефонсо, — аз съм чувал за вас много отдавна; неведнъж съм си мислил защо всъщност вие се хвърляте от една жена на друга, от една любов в друга любов, защо никога не можете да останете, никога не можете да се спрете в оная пълнота и спокойствие, които ние, хората, наричаме щастие.
Дон Жуан откри зъбите си в болезнена гримаса.
— От любов в любов — продължаваше спокойно дон Илдефонсо. — Като че ли искате непрестанно и все отново да убеждавате някого — очевидно сам себе си, ЧЕ СТЕ ДОСТОЕН ЗА ЛЮБОВ, ЧЕ СТЕ МЪЖ, КОГОТО ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ — бедни Дон Жуан!
10
ДВЕТЕ КАСТИЛИИ — централната част на Пиренейския полуостров, която заема почти цялото вътрешно испанско плато, разделено от Кастилската планина на Северна или Стара Кастилия и Южна или Нова Кастилия с главен град Мадрид.