Устните на ранения се помръднаха, сякаш той повтори последните думи.
— А всъщност — говореше свещеникът съчувствено — вие никога не сте били мъж, Дон Жуан; само духът ви е бил дух на мъж и той се е срамувал, синьоре, и отчаяно се е стараел да скрие това, че природата не ви е дала онова, с което е надарена всяка жива твар…
Откъм леглото се дочу момчешко хълцане.
— Ето защо, Дон Жуан, вие сте ИГРАЛ РОЛЯТА НА МЪЖ още от юношеските си години. Бил сте безумно храбър, авантюристичен, горд и сте обичали да се излагате на показ, за да преодолеете унизителното усещане, че другите са по-добри и по-мъжествени от вас; но това е било лъжа и затова вие разточително сте трупали доказателство върху доказателство; никой не е могъл да се изравни с вас, защото доказателствата ви са били престорени и ялови — вие не сте съблазнил нито една жена, Дон Жуан. Вие никога не сте изпитали любовта, само трескаво сте се стремили да очаровате която и да било желана и благородна жена със своя дух, със своето рицарство, със своята страстност, произлизаща от думите ви, всичко това вие сте вършил по един съвършен начин, тъй като СТЕ ИГРАЛ ОПРЕДЕЛЕНА РОЛЯ. И когато е настъпвал моментът, в който краката на всяка жена се подкосяват — това трябва да е било за вас адски мъчително, Дон Жуан, това трябва да е било адски мъчително, защото в този момент вие сте изживявали проклетата си гордост, но едновременно с това и най-страшното си унижение. И вие е трябвало да се измъквате от прегръдките, спечелени с цената на живота, и да бягате, бедни Дон Жуан, да бягате от обятията на победената жена, и то при това с някаква красива лъжа на непреодолимите си устни. Това трябва да е било адски мъчително, Дон Жуан.
Раненият обърна глава към стената и захлипа.
Дон Илдефонсо стана.
— Бедничкият ми — каза той, — срамували сте се да признаете това дори и в светата изповед. Е хайде, всичко свърши, но аз не бива да лиша падре Хасинто от покаялия се грешник.
И той изпрати да повикат свещеника; а след като дон Хасинто дойде, дон Илдефонсо му каза:
— Вижте, отче, той призна всичко и плака. Съжалението му, вън от всяко съмнение, е искрено; може би все пак бихме могли да му опростим греховете.