Съдържание
Авторски права
За автора
Анотация
I. А capite...
1
2
II. De pueritia
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
III. Et in Arcadia ego
16
17
18
19
20
21
22
23
IV. Palimpsestus
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
V. Vita condita
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
VI. Stabat Mater
50
51
52
53
54
55
56
57
VII. ...usque ad calcem
58
59
DRAMATIS PERSONAE
Вик и Рим, 1914–1918
Барселона през 40-те и 50-те години
Жирона, Санта Мария де Жери, Сант Пере Бургалски (XIV–XV век)
Пардак, Кремона, Париж (XVII–XVIII век)
Ал-Хисв
По време на нацизма и Втората световна война
Бележка за преводача
Издателство „Колибри“
Книжарници в Cофия
Авторски права
Jaume Cabré
Jo confesso
© Jaume Cabré, 2011
© First published in Catalan by Raval Ediciones, SLU, Proa, 2011
Published by arrangement with Cristina Mora Literary & Film Agency SL (Barcelona, Spain)
Илюстрация на корицата © Xabier Mendiola. Rights licensed by Raval Edicions S.L.U.
© Мая Генова, превод
© Стефан Касъров, художествено оформление на корицата
ИК „Колибри“, 2015
ISBN 978-619-150-717-7
Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.
За автора
Жауме Кабре е роден през 1947 г. в Барселона и е един от най-изтъкнатите съвременни каталонски писатели. Постига международна известност с романите си „Гласовете от Памано“, „Монахът Жуной или агонията на звуците“, „Сянката на евнуха“. Пише разкази, събрани в сборника „Зимно пътуване“, сценарии за филми и телевизионни сериали, есе върху творческия си процес „Материята на духа“ и друти. Удостоен е с много литературни награди, сред които и най-престижната „Почетна награда за каталонска литература“.
Романът „Изповядвам“ е отличен със седем награди, някои от които са „Награда на каталонската критика“ и „Най-добър роман на годината на чужд език“ 2013 на френското списание „Куриер интернасионал“. Преведен е на повече от двайсет езика. С него Жауме Кабре се утвърждава в каталонската и европейска литература като писател, който се вълнува от важни общочовешки проблеми.
Анотация
Адриà расте, без да е изпитал любовта на родителите си и под постоянно напрежение, за да отговори на прекомерните им амбиции за бъдещето му.
Баща му умира от насилствена смърт и у Адриà се поражда дълбок интерес да разкрие природата на злото: как и къде възниква, у човека или извън него. Защо Бог не го предотвратява, а само наказва злодея с вечния огън? И Адриà, вече блестящ учен, историк на идеите, се заема да напише изследване по темата.
Същевременно започва разказ за живота си. Неговите спомени и размисли се преплитат с най-трагичните събития от историята на Европа. Авторът свързва развитието на сюжета с библейски цитати. Изразява почитта си към европейската литература, музика, живопис и философия чрез многобройни алюзии към различни произведения. Може би, въпреки всичко, спасението на човечеството наистина е в красотата? В любовта и приятелството, толкова важни в живота на Адриà?
Романът „Изповядвам“ е отличен със седем награди, някои от които са „Награда на каталонската критика“ и „Най-добър роман на годината на чужд език“ 2013 на френското списание „Куриер интернасионал“. Преведен е на повече от двайсет езика. С него Жауме Кабре се утвърждава в каталонската и европейска литература като писател, който се вълнува от важни общочовешки проблеми.
На Маргарида
I. А capite1...
Аз ще бъде нищо.2
Карлес Кампс Мундò
1 От главата (лат.) – първата част на израза A capite usque ad calcem (От главата до петите). – Б. пр.
2 Стих от книгата „Смъртта и думата“ (La mort i la paraula) на съвременния каталонски поет Карлес Кампс Мундо, алюзия към знаменитата фраза на Артюр Рембо „Аз e друг“ (Je est un autre), употребена в писма от 13 и 15 май 1871 г. до неговия учител Жорж Изамбар и поета Пол Дьомени. – Б. пр.
1
Едва снощи, както вървях из мокрите улици на Валкарка3, осъзнах, че да се родя в такова семейство, е било непростима грешка. Внезапно прозрях, че винаги съм бил сам, никога не съм могъл да се осланям на родителите си, нито на Бога, да разчитам те да търсят решенията, въпреки че, докато растях, постепенно се учех да прехвърлям бремето на мисълта и отговорността за постъпките си на неясни учения и най-различни четива. Вчера, вторник вечерта, докато се връщах от дома на Далмау под дъжда, стигнах до заключението, че този товар лежи само върху мен. И за моите сполуки, и за моите грешки съм отговорен аз и само аз. Трябваха ми шейсет години, за да проумея това. Надявам се, че ще ме разбереш и ще усетиш колко изоставен и самотен се чувствам и колко много ми липсваш. Въпреки разстоянието, което ни разделя, ти ми служиш за пример. Въпреки страховете сега вече не приемам да се хващам като удавник за сламка. Въпреки някои внушения продължавам нататък без учения, без свещеници, без общоприети кодове, които да ми проправят път неизвестно накъде. Чувствам се стар и дамата с косата ме кани да я последвам. Виждам, че е придвижила черния офицер и учтиво ми предлага да продължа партията. Знае, че имам много малко пешки. Все пак още не е утре и се питам коя фигура мога да придвижа. Сам съм пред белия лист, моята последна възможност.