– ...пропита от материализъм и поради това скептична по отношение на религията и етиката и безродна в самата си същност.
– Срещу услугите, които ще ви направя. Нещо лесно за вас – разрешение за свобода на движение.
– Израства една друга Каталония, дружелюбна и възхитителна, здрава, жизнена, уверена в себе си, изтънчено чувствителна като тази фигурка.
– Това е картагенска теракота, много скъпа, купена с моите спестявания от един лекар евреин, който спешно се нуждаеше от пари.
– Коварна еврейска раса, както ни учи Библията.
– Не, Ваше Превъзходителство, това го казва Католическата църква. Библията е написана от евреи.
– Добре казано, Ардевол. Виждам, че сте културен човек, като мен. Но това не прави евреите по-малко коварни.
– Не, разбира се, Ваше Превъзходителство.
– И повече не спорете с мен – с вдигнат пръст за всеки случай.
– Не, Ваше Превъзходителство. – Сочейки трите парчета теракота: – Картагенска статуетка, много ценна, много скъпа, уникат, много древна: картагенци и римляни.
– Да. Една Каталония, силна със своята интелигентност, богата с благородни и издигнати родове...
– И ви уверявам, че ще стане като нова. Така както я виждате, е на повече от две хиляди години. Много е скъпа.
– ...плодовита с инициативи, избраница по своето рицарско призвание и съпричастна с чувства, дела и прозрение...
– Аз моля само за един паспорт без ограничения, Ваше Превъзходителство.
– ...към общите съдбини на Испания, майката, която закриля всички свои народи. Една Каталония, която умее да използва сдържано, разумно и с душевно благоприличие своя свиден диалект само в лоното на дома, за да не оскърбява никого.
– Да влизам и да излизам безпрепятствено от такава велика страна, каквато е Испания, въпреки че в Европа има война; именно защото в Европа има война, аз мога да се занимавам по малко с покупко-продажби.
– Като лешояд, търсещ мърша?
– Да, Ваше Превъзходителство: и ще ви засвидетелствам огромна благодарност под формата на предмети, още по-ценни от тази картагенска теракота, ако бъде издаден такъв документ на мое име.
– Една Каталония духовна, динамична, с предприемачески дух, от която останалата част на Испания ще може да научи толкова много.
– Аз съм просто търговец. Но мога да доставям радост. Да, точно така, без ограничения за никое място, като на дипломат. Не, не се боя от опасности: винаги знам къде да почукам.
– От самия нос – както се казва – на големия кораб, който съзира новите хоризонти.
– Благодаря, Ваше Превъзходителство.
– Благодарение на Франко, нашия любим Каудильо, тези хоризонти, преди почернели и принизени, днес са сияйна зора, която можем да докоснем с ръка.
– Да живее Франко, Ваше Превъзходителство.
– Предпочитам в брой, а не статуетки, Ардевол.
– Дадено. Да живее Испания. – А след няколко седмици на подполковник Анселмо Табоада Искиердо в неговия кабинет без книги: – Искате ли да се обадя на Негово Превъзходителство управителя?
Подполковник Анселмо Табоада се колебае. Тогава Феликс Ардевол му напомни голям приятел съм и с началника на военното окръжие. Все така ли не ви говори нищо името Лоренсо?
Съвсем малко, най-много една секунда му трябваше на подполковника, за да се усмихне широко и да каже Лоренсо ли казахте? Ама заповядайте, седнете!
– Седнал съм.
Разговор само четвърт час. Загубил усмивката си, след преговорите подполковник Анселмо Табоада Искиердо трябваше да отстъпи и Феликс Ардевол удвои своя дял за следващите три операции плюс една фиксирана сума като добавка в края на годината на стойност...
– Прието – побърза да каже Анселмо Табоада. – Прието.
– Да живее Франко!
– Да живее!
– Аз съм гроб, господин подполковник.
– Така е по-добре. За вашето здраве, искам да кажа.
Никога повече не видя мършавия мъж, който носеше чадър вместо шапка и казваше, че се казвал Абелардо, вероятно се е озовал в тъмницата на професионалната некомпетентност. В замяна на това Ардевол успя да постигне колегите на новия му приятел, един майор и един капитан, и двамата от интендантството, както и един съдия и трима предприемачи, да му поверят своите спестявания, за да ги сложи на сигурно място и с по-привлекателен приход. Изглежда, че се е занимавал с това четири-пет години, по време на войната в Европа и след края на войната, каза ми Макс. И успял да си създаде доста врагове сред франкистките военни и политици, които са имали възможност за финансови операции. Може би стремежът към равновесие го е накарал да направи донесение за четирима-петима професори от университета.
Виж каква картинка, любима: взимал пари от всички и ги харчел да купува предмети за магазина и ръкописи за себе си... Изглежда, е имал шесто чувство: подушвал е кой изгаря от желание да бъде подкупен и кой има прекалено много тайни и страхове, за да може да го ограби, без да се страхува от отмъщение. Макс ми каза, че у вас сте знаели това със сигурност, защото един ваш чичо, от рода Епстейн от Милано, е станал негова жертва. Измамата на баща ми го разстроила дотолкова, че се самоубил. Всичко това е направил баща ми, Сара. Баща ми, този, който беше мой баща, Сара. А майка ми нищо не е подозирала. На горкия Макс му беше много трудно да ми разказва всичко това, но го направи така, отведнъж, за да си го махне от главата. И аз така сега го избълвах, защото е тайна, от която ти си знаела само една част. И Макс каза накрая затова смъртта на баща ти...