– Смятам, че е свършила много добра работа. Йоханес Каменек беше консултант, както можах да се уверя, той работи по 25 часа в денонощието. И много те обича.
Погали го по ръката и Адриа се усмихна. Останаха така дълго време, в мълчание, като влюбени. Адриа погледна корицата на книгата равнодушно и се прозя.
– Дадох по един екземпляр на братовчедите ти от Тона. Много се развълнуваха. Преди Нова година ще дойдат да те видят.
– Много хубаво. Кои са?
– Шеви, Роза и ... не си спомням как се казва третият.
– А.
– Помниш ли ги?
Както всеки път, когато му задаваше този въпрос, Адриа отвърна „тц“ и се намуси, сякаш беше сърдит или обиден.
– Не знам – призна с чувство на неудобство.
– Кой съм аз? – попита Бернат за трети път тази вечер.
– Ти.
– А как се казвам?
– Ти. Такова. Уилсон. Уморен съм.
– Хайде тогава да спиш, че вече е доста късно. Оставям ти книгата на нощното шкафче.
– Добре.
Бернат взе стола, за да го сложи до леглото. Адриа се извърна, малко уплашен. Плахо:
– Сега не знам... дали да спя на стола, или в леглото. Или на прозореца.
– В леглото, разбира се. Ще ти бъде по-удобно.
– Не, не, не, струва ми се, че на прозореца.
– Както искаш, скъпи – каза Бернат, носейки стола към леглото. И добави: – Прости ми, прости ми, прости ми.
Събуди се от силния студ, който нахлуваше през всички процепи на прозореца. Още беше тъмно. Защрака с огнивото и накрая успя да запали фитила на свещта. Облече расото, сложи си пътната наметка и излезе в тесния коридор. От една от килиите, откъм хълма Санта Барбара, излизаше колеблива светлина. Треперещ от студ и от мъка, се отправи към черквата. Голямата вощеница, която трябваше да осветява ковчега, където почиваше брат Жозеп де Сант Бартомеу, беше догоряла. Сложи на нейно място своята свещ. Птичките, като усетиха, че утрото наближава, започнаха да чирикат въпреки студа. Каза благочестиво едно „Отче наш“, мислейки за спасението на душата на добрия отец приор. Трепкащата светлина от неговата свещ придаваше странен вид на рисунките върху абсидата. Свети Петър, свети Павел и... и... и другите апостоли, и света Богородица, и строгият Вседържител сякаш се движеха по стената в ритъма на спокоен и мълчалив танц.
Сипки, овесарки, косове, врабчета и щиглеци възпяваха идването на новия ден, както векове наред монасите бяха възхвалявали Господа. Сипки, овесарки, косове, врабчета и щиглеци изглеждаха радостни от вестта за смъртта на приора на „Сант Пере Бургалски“. А може би пееха от радост, защото знаеха, че е в рая, защото е бил добър човек. А може би божиите птички не се интересуваха от такива неща и пееха просто защото не умееха да правят нищо друго. Къде съм? Пет месеца живях в мъгла, само от време на време някоя светлинка ми напомняше, че ти съществу...
– Брате Адриа – чу зад себе си. Вдигна глава. Брат Жулиа застана до него с трепереща свещ.
– Ще трябва да го погребем веднага след утринната молитва – каза той.
– Да, разбира се. Дойдоха ли хората от Ескало?
– Още не са.
Изправи се и застанал до другия монах, погледна към олтара. Къде съм? Прибра ръцете си, целите в мехури от студа, в широките ръкави на расото. Не бяха нито сипки, нито овесарки, нито косове, нито врабчета, нито щиглеци, а двама тъжни монаси, защото това беше последният ден от монашеския живот в техния манастир, след толкова години непрекъснато съществуване. От много месеци не пееха; само се молеха, а песните оставяха на птичките с тяхната несъзнателна радост. Затворил очи, брат Адриа прошепна думите, които векове наред бяха служили, за да нарушават голямата нощна тишина:
– Domine, labia mea aperies.504
– Et proclamabo laudem tuam – отговори също така шепнешком брат Жулиа.
В тази Рождественска нощ, първата без Missa in Nocte505, двамата монаси миряни можаха да кажат само утринната молитва. Deus, in adiutorium meum intende.506 Това беше най-тъжната утринна служба от вековния монашески живот в „Сант Пере Бургалски“. Domine, ad adiuvandum me festina.
504 Тук и по-долу: „Господи, отвори устните ми. И устата ми ще възвестят Твоята хвала“ (Пс. 50:17). В оригинала цитатите от Псалтира са по Вулгатата (каноничния за Католическата църква превод на Библията на латински). – Б. пр.
505 Рождественска всенощна служба (лат.). – Б. пр.
506 Тук и по-долу: „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш“ (Пс. 69:1–2). – Б. пр.
* * *
Разговорът с Тито Карбонел се оказа неочаквано спокоен. Докато поръчваха, Тито каза, че трябва да признае, че е страхливец, вече повече от година не е отишъл да навести zio507 Адриано в старческия дом.