Фалуба, Пиер Блан, Левински и Даниеле д’Анджело, S.J. – преподаватели на Феликс Ардевол в Папския грегориански университет
Каролина Амато
Саверио Амато – баща на Каролина Амато
Сандро – чичо на Каролина Амато
Муньос – епископ на Вик
Мосен Аятс – секретар на епископа
Барселона през 40-те и 50-те години
Комисар Пласенсиа
Инспектор Оканя
Рамис – най-добрият детектив в света
Фелипе Аседо Колунга – управител на провинция Барселона
Абелардо – клиент на Феликс Ардевол
Анселмо Табоада – подполковник
Венсеслао Гонсалес Оливерос – управител на провинция Барселона
Жирона, Санта Мария де Жери, Сант Пере Бургалски (XIV–XV век)
Николау Еймерик – главен инквизитор
Микел от Сускеда – секретар на инквизитора
Рамон де Ноля – наемен убиец на инквизитора
Жулиа от Сау – монах от „Сант Пере Бургалски“
Жозеп де Сант Бартомеу – отец приор на „Сант Пере Бургалски“
Кривогледия от Салт
Кривогледата от Салт – съпруга на Кривогледия от Салт
Брат Маур и брат Матеу – монаси от манастира „Санта Мария де Жери“
Жозеп Шаром от Жирона – лекар, евреин
Долса Шаром – дъщеря на Жозеп Шаром
Емануел Меир от Варна – потомък на Долса Шаром
Близнаците
Пардак, Кремона, Париж (XVII–XVIII век)
Джакиам Муреда – специалист по дървен материал за цигулки
Муреда – баща на семейство Муреда
Аньо, Джен, Макс, Ермес, Джозеф, Теодор, Микура, Илзе, Ерика, Катарина, Матилде, Гретхен и Бетина – братя и сестри на Джакиам Муреда
Булканий Броча – дебелият от Моена
Семейство Броча от Моена – врагове на семейство Муреда от Пардак
Брат Габриел – монах от абатството в Лаграс
Блонд от Казиляк – помощник на Джакиам Муреда
Антонио Страдивари – лютиер
Омобоно Страдивари – син на Антонио Страдивари
Зосимо Бергонци – лютиер, ученик на Антонио Страдивари
Лоренцо Сториони – лютиер, ученик на Зосимо Бергонци
Мария Бергонци – дъщеря на Зосимо Бергонци
Мосю Лагит – търговец на музикални инструменти
Жан-Мари Льоклер-старши – цигулар и композитор
Гийом-Франсоа Виал – племенник на Жан-Мари Льоклер
Евреин златар
Ал-Хисв
Амани Алфалати
Азизадех Алфалати – баща на Амани, търговец
Съпруга на Азизадех
Али Бахр – търговец
Почитаемият кадия
Близнаците
По време на нацизма и Втората световна война
Рудолф Хьос – оберщурмбанфюрер от СС (подполковник), комендант на концентрационния лагер „Аушвиц“
Хедвиг Хьос – съпруга на Рудолф Хьос
Ариберт Фойгт – щурмбанфюрер от СС (майор), лекар
Конрад Буден – оберщурмфюрер от СС (старши лейтенант), лекар
Брат Роберт – послушник в ахелското абатство „Свети Бенедикт“
Бруно Любке – войник от СС
Матеус – ротенфюрер
Чичо Хаим Епстейн – чичо на Рашел Епстейн
Гаврилов – депортиран
Хайнрих Химлер – райхсфюрер
Елисавета Мейрева – затворничка 615428
Хенш – гефрайтер (ефрейтор)
Барабас – обершарфюрер (сержант)
Матиас Алпартс от Антверпен
Берта Алпартс – съпруга на Матиас Алпартс
Нече де Бук – настиналата тъща на Матиас Алпартс
Амелия, Труде и Жулиет Алпартс – дъщери на Матиас Алпартс
Франц Грюбе от Тюбинген – оберщурмфюрер от СС (старши лейтенант) от дивизията на СС „Райх“
Лотар Грюбе – баща на Франц Грюбе
Анна Грюбе – съпруга на Лотар Грюбе
Херта Ландау от Бебенхаузен – братовчедка на Конрад Буден и Франц Грюбе
Владо Владич – сръбски партизанин
Данило Яничек – партизанин
Тимотеус Шааф – хауптщурмфюрер (капитан) от дивизията на СС „Райх“
Близнаците
Бележка за преводача
Мая Генова завършва испанска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1970 г., а през периода 1994–1996 г. специализира каталонска литература в Барселонския университет.
Още в началото на преводаческата си кариера проявява интерес към каталонската литература, непозната дотогава в България. Започва с превод на разкази от класиците Мерсе Родореда, Пере Калдерс, Салвадор Есприу и др. През 1986 г. излиза романът „Площад Диамант“ от Мерсе Родореда, един от най-значителните в съвременната каталонска литература и първият преведен на български език. По-късно превежда още два романа от същата авторка – „Счупено огледало“ (1993) и „Улица „Камелия“ (2013). Съставя и превежда сборника разкази „Почти невъзможна любов“ от Пере Калдерс, който провокира голям интерес у читателите. Превежда две пиеси от живия класик на каталонската драматургия, Жозеп Мария Бенет-и-Жорнет, „Е. Р.“ и „Падаща звезда“ (1994).