Нека отправим добродетелната си благодарност и към нашите предци. Сам Господ Бог наш ни подканя така да сторим: Laudemus viros gloriosos et parentes nostros in generatione sua (Eccli., 44,1)21. И поради това сме убедени, че няма да сбъркаме, ако Ви помолим с голямо вълнение да приемете семинариста Феликс Ардевол-и-Гитерес да продължи обучението си по теология в Папския грегориански университет.
16 Реч на латински (лат.) – устно изложение върху литературна тема на латински. – Б. пр.
17 Изтъкнат каталонски богослов и философ (1810–1848). – Б. пр.
18 Каталонски духовник и мисионер (1807–1870), канонизиран от Католическата църква. – Б. пр.
19 Каталонски поет, свещеник (1845–1902), една от бележитите фигури на Каталонското възраждане (Renaixença) от ХІХ в. – Б. пр.
20 Каталонски духовник, журналист и поет (1846–1932), изтъкнат радетел за възраждането на каталонската литература. – Б. пр.
21 Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия род (лат.), Сир. 44:1. Тук и по-нататък цитатите от Библията са по изданието на Светия синод на Българската православна църква. – Б. р.
* * *
– Нямаш избор, сине мой.
Феликс Ардевол не се осмели да каже, че ненавижда корабите, бидейки роден и живял все на твърда земя, далече от морето. Тъй като не съумя да се противопостави на епископа, трябваше да предприеме това мъчително пътуване. В едно ъгълче на пристанището на Остия, върху куп полуизгнили щайги, нацапани от плъхове, повърна безсилието си и почти всички спомени от миналото. Пое дълбоко дъх, за да се съвземе, избърса устата си с кърпа, приглади решително пътното расо и отправи поглед към блестящото си бъдеще. И той като Еней беше пристигнал в Рим.
* * *
– Това е най-хубавата стая в общежитието.
Феликс Ардевол се обърна стреснат. Застанал на прага, нисък, възпълничък студент в доминиканско расо се обливаше в пот, усмихнат любезно.
– Феликс Морлен, от Лиеж – каза непознатият и се отдръпна навътре в килията да му стори път.
– Феликс Ардевол, от Вик.
– О! Съименник! – извика другият през смях и подаде ръка да се ръкува.
Още от първия ден си допаднаха. Морлен потвърди, че стаята е най-търсената в общежитието, и го попита кой му е ходатайствал. Ардевол трябваше да признае, че няма ходатай. В приемната плешивият и дебел портиер беше погледнал документите му и беше попитал: Ардеволе? Cinquantaquattro.22 И му беше подал ключа, без дори да го погледне в очите. Морлен не му повярва, но се посмя от сърце.
Само за една седмица преди началото на академичната година Морлен го представи на десетина студенти от втори курс, негови познати, и го посъветва да не общува много-много със студенти извън Грегорианския университет и Библейския институт, защото само ще си губи времето, научи го как да излиза незабелязано, без да го хване церберът пазач, накара го да си приготви цивилни дрехи, в случай че им се удаде възможност да се разходят инкогнито, освен това разведе новите студенти от първи курс и им показа изключителните сгради по най-късия път от общежитието до Папския грегориански университет.
Говореше италиански с лек френски акцент, но напълно разбираемо. Изнесе им лекция колко е важно да умееш да се държиш на разстояние от йезуитите в Грегорианския, защото, ако не внимаваш, ти обръщат мозъка наопаки. Ей така, пляс!
В деня преди началото на академичната година всички нови и стари студенти, които идваха от стотици различни места, се събраха в огромната тържествена зала на Палацо Габриели-Боромео – седалище на Грегорианския университет, и Pater Decanus23 на Папския грегориански университет, на Римската колегия, Даниеле д’Aнджело S. J.24, на безупречен латински ги призова да осъзнаят голямото щастие, голямата привилегия, каквато е възможността да следвате във всеки един от факултетите на Папския грегориански университет, и прочее, и прочее, и прочее. Тук сме имали честта да обучаваме знаменити възпитаници, включително и няколко свети отци, последният от които е покойният папа Лъв XIII. Няма да изискваме от вас нищо друго освен труд, труд и труд. Тук се идва, за да се учи, да се учи, да се учи и да се научи това, което ви преподават най-добрите специалисти по теология, църковно право, история на Църквата и прочее, и прочее, и прочее.
– Патер Д’Aнджело е известен като Д’Aнджелоданджелоданджело – прошепна Морлен в ухото му, сякаш му съобщаваше нещо тревожно.
И когато завършите следването си, ще се пръснете по света, ще се завърнете в своите страни, в своите семинарии, в училищата на своите ордени; онези, които още не са, ще бъдат ръкоположени за презвитери и ще приложат това, на което са ги научили в нашето учебно заведение. И прочее, и прочее, и прочее, още цели петнайсет минути практически напътствия, може би не толкова практични, колкото Морленовите, но пък нужни в ежедневието. Феликс Ардевол си помисли, че би могло да бъде много по-лошо: orationes latinae25 във Вик понякога бяха далеч по-скучни от този смислен наръчник с указания. Първите месеци на академичната година, до след Рождество, минаха без сътресения. Феликс Ардевол най-много се възхищаваше от бистрия ум на патер Фалуба, йезуит, словако-унгарец, с огромна библейска култура, и от интелектуалната строгост на патер Пиер Блан, иначе надменен по характер, който преподаваше Откровението и предаването му на Църквата и въпреки че също беше родом от Лиеж, скъса приятеля му на последния изпит, където Морлен трябваше да разсъждава по въпросите на Богородичното богословие. Тъй като седеше до него по три предмета, Ардевол постепенно се сближи с Драго Градник, едър словенец с червендалесто лице от семинарията в Любляна, с бичи врат, толкова дебел и як, та изглеждаше, че ще скъса яката. Разговаряха малко, макар латинският им да се лееше гладко. Но и двамата бяха срамежливи и гледаха така да насочат енергията си, че да преминат успешно през многобройните врати, които обучението им отваряше. Колкото повече Морлен се оплакваше и разширяваше кръга на връзките и приятелствата си, толкова повече Ардевол се затваряше в петдесет и четвърта, най-хубавата килия в общежитието, и откриваше нови светове, докато изучаваше папирусите и другите библейски документи, написани на демотически египетски, на коптски, на гръцки или на арамейски, които им носеше патер Фалуба, за да ги въведе в изкуството на палеографията. Един съсипан ръкопис, повтаряше той, е неизползваем за науката. И ако трябва да се реставрира, ще се реставрира на всяка цена. А ролята на реставратора е също толкова важна, колкото и на учения, който ще го тълкува. И не казваше и прочее, и прочее, и прочее, защото познаваше материята, върху която се произнасяше.