– Идиотщини – отсъди Морлен, когато му спомена за това. – Тези хора са щастливи, стига да имат лупа в ръката и влажни, нагризани от мишки листове хартия на масата.
– Аз също.
– За какво служат мъртвите езици? – добави Морлен на своя високопарен латински.
– Патер Фалуба ни каза, че ние, хората, не обитаваме една страна, обитаваме един език. И като спасяваме древните езици...
– Sciocchezze26. Stupiditates27. Единственият мъртъв език, който си е съвсем жив, е латинският.
Намираха се насред Виа ди Сант Игнацио, Ардевол загърнат в расото си, Морлен – в монашеската си дреха. За първи път Ардевол погледна приятеля си учудено. Спря се и го попита, недоумяващ, в какво вярва. Морлен също се спря и му каза, че е станал доминикански монах, защото искрено копнее да помага на ближните си и да служи на Църквата. И нищо няма да го отклони от пътя му, но на Църквата следва да се служи практически, не като се изучават полуизгнили книжа, а като се влияе на хората, които влияят върху живота на... Спря се и добави: и прочее, и прочее, и прочее, и двамата приятели избухнаха в смях. В този момент Каролина мина покрай тях за първи път, но никой от двамата не я забеляза.
А аз, когато се прибрах вкъщи с Лола Чика, трябваше да се занимавам с цигулката, докато тя приготвяше вечерята, а останалата част от жилището тънеше в мрак. Това никак не ми харесваше, защото всеки момент можеше да изскочи някой злодей иззад някоя врата. Затова носех Черния орел в джоба си, понеже вкъщи, откакто баща ми реши така още преди години, нямаше нито медальони, нито амулети, нито изображения, нито молитвеници, а Адриа Ардевол, горкото дете, се нуждаеше от невидим закрилник. Един ден, вместо да се упражнявам с цигулката, останах в столовата омаян да гледам как, бягайки на запад, към Треспуй, слънцето обагряше във вълшебен цвят абатството „Санта Мария де Жери“ в картината над бюфета в столовата. Тази светлина винаги ме привличаше и ми навяваше мисли за невъобразими приключения. Затова не чух, че външната врата се отваря, и се уплаших страхотно, когато зад мен се разнесе плътният глас на баща ми.
– Какво блееш тук и си губиш времето? Нямаш ли домашни? Нямаш ли цигулка? Нямаш ли какво да правиш? А?
Адриа отиде в стаята си, сърцето му биеше, бум-бум, и дори не завиждаше на децата, чиито родители ги даряваха с целувки, защото си мислеше, че това никъде го няма.
– Карсън, представям ти Черния орел. От храброто племе арапахо.
– Здравей.
– Хау.
Черния орел целуна шериф Карсън. Баща му никога не го целуваше. Адриа ги сложи заедно с конете им на нощното шкафче, за да се опознаят.
22 Петдесет и четвърта (ит.). – Б. пр.
23 Деканът (лат.). – Б. пр.
24 Съкращение на Societas Jesu (Общество на Иисус) – официалното название на Йезуитския монашески орден. – Б. р.