– И кой е той?
– Болшевишкият комунизъм. Ако ли не, ще си говорим след няколко години.
– Откъде научаваш всичко това?
– Чета вестници, слушам подходящите хора. Това е изкуството на успешните връзки. Само ако знаеше колко жалка е ролята на Ватикана в тия дела...
– А кога учиш за духовното въздействие на тайнствата върху душата или за учението за благодатта?
– Освен това уча, скъпи Феликс. Подготвям се да стана добър служител на Църквата. В Църквата трябва да има и теолози, и политици и даже някой илюминат като теб, който да разглежда света под лупа. Защо си умърлушен?
Известно време повървяха мълчаливо, с наведени глави, всеки потънал в мислите си. Неочаквано Морлен спря и каза нееее!
– Какво?
– Знам какво ти става! Сега разбрах защо си умърлушен.
– А, така ли?
– Влюбен си.
Феликс Ардевол-и-Гитерес, студент четвърти курс в Папския грегориански университет в Рим, спечелил голямата награда за първите две учебни години от своето блестящо следване, отвори уста да протестира, но отново я затвори. Представяше си как в понеделник след Възкресение Господне, след великденската ваканция, няма да има работа, тъй като беше подготвил изложението си върху Джамбатиста Вико, verum et factum reciprocantur seu convertuntur35, и мислеше върху невъзможността да се обхване цялото, за разлика от Феликс Морлен, този анти-Вико, който сякаш разбираше всички странни явления в обществото, когато пресече Пиаца ди Пиетра и я видя за трети път. Прекрасна. Трийсетина гълъба образуваха преграда между двамата. Приближи се, тя, с малко пакетче в ръка, му се усмихна и тогава светът стана по-бляскав, по-чист и великодушен, и той си помисли съвсем логично: такава красота не може да бъде дело на дявола. Красотата е божествена, следователно ангелската усмивка също е божествена. И си спомни как, когато я видя за втори път, Каролина помагаше на баща си да разтовари каруцата пред магазина. Нима трябваше да носи на крехките си плещи грубите дървени щайги, препълнени с ябълки? Той не можеше да го позволи, затова й помогна и двамата мълчаливо, с ироничното съучастие на мулето, което дъвчеше слама, свалиха три щайги, той, загледан в необозримия пейзаж на очите й, без да сваля поглед към улея в деколтето, а в това време магазинът на Саверио Амато потъна в тишина, защото никой не знаеше какво се прави, когато един патер от университета, един свещеник, един семинарист си запретне светото расо и се хване да разтоварва като хамалин, и гледа дъщеря ти с такъв тъмен поглед. Три щайги с ябълки, божи дар по време на война; три вълшебни минути до красотата, а после хвърли поглед наоколо и осъзна, че се намира в магазина на синьор Амато, каза добър вечер и си тръгна, без да посмее да я погледне, а майка й излезе и, ще не ще, сложи две червени ябълки в ръцете му, което го накара да се изчерви, защото му мина през ума, че са като прекрасните гърди на Каролина.
Спомняше си и кога я видя за първи път, Каролина, Каролина, Каролина, най-хубавото име на света, едно тогава безименно момиче, което вървеше пред него и в този миг изкълчи глезена си, извика от болка, горкото, и за малко да падне на земята. Той беше с Драго Градник, който за две години след постъпването във Факултета по теология беше пораснал с близо половин педя и с три-четири килограма телесна маса, а от три дни живееше единствено за онтологичното доказателство на свети Анселм Кентърбърийски36, сякаш на света нямаше нищо друго, което да докаже съществуването на Бога, например красотата на това прелестно създание. Драго Градник не можеше да забележи, че изкълченият глезен явно много я болеше, а Феликс Ардевол нежно хвана за глезена прекрасната Адалайза37, Беатриче, Лаура, за да й помогне да го положи на земята, и в мига, в който хвана крачето, електрически ток, по-силен от волтовите дъги на световното изложение, протече по гръбнака му и докато я питаше li fa mal, signorina38, изпита неудържимо желание да я притисне в прегръдките си и да я обладае на мига, за първи път в живота си почувствал такова неустоимо, болезнено, безмилостно и разтърсващо сексуално желание. Междувременно Драго Градник гледаше в друга посока, потънал в мисли за свети Анселм и за други, по-рационални пътища за доказване съществуването на Бога.