V
Те побързаха да се отдалечат от това място, въпреки че Ситка не искаше да се откъсне от поваления противник. Той здраво захапа със зъбите си и се опита с пълен замах да го удари в земята. Мечокът бе два пъти разярен, веднъж сфикса се бе осмелил да обиди човека с който всички Кодиаци са в духовно родство и втори път защото поиска да погуби детето на Нел. Но Рон почти не пострада. Няколкото леки драскотини само го накараха смешно да подскача и да ругае. Хейджънс го вдигна на гърба на Сурдо и му заповяда да се държи здраво. Но Рон сърдито се възпротиви.
— Дявол да го вземе, Хейджънс. Ситка Пит има дълбоки рани. Тези страшни нокти може да са отровни. — но вместо отговор Хейджънс само викна на мечките и те продължиха пътя си.
Изминаха най-много дви мили и Найджъл отчаяно зави. Би така изморен, че повече не можеше да върви. Фаро Нел решително спря и започна да го ближе.
— Трябва да си починем — каза Хейджънс. — Няма вятър, а и основната част от тези същества са на платото. Може би те са с нещо доста заети и дори са намалили бдителността си. Но… — той се плъзна по гърба на Ситка, стъпи на земята и потърси превързочния пакет и стъкленицата с лекуващата течност.
— Почни със Ситка — каза настойчиво Рон. — Аз мога да изчакам.
Хейджънс проми раните на мечока, които се оказаха съвсем незначителни. Ситка бе изпитан боец. После намаза драскотините по гърдите на Рон. Лекарството замириса на озон и така силно защипа раните, че Рон зомижа от болка, но мъжествено изтърпя всичко.
— Аз съм виновен, Хейджънс — каза той. — Наблюдавах ви, вместо да се оглеждам на всички страни. Дори не разбрах, какво направи.
— Бърза аутопсия — отвърна Хейджънс. — За щастие, първият сфикс се оказа самка, както предполагах. Тя се канеше да снася яйцата си. Сега аз знам, къде отиват и защо те всички не ловуват. — Той постави лейкопласт на гърдите на Рон и те скоро поеха на изток, като оствиха след себе си мъртвите сфиксове. Семпър летеше над главите им и с пляскането на крилата си, изказваше пълното си възмущение от факта, че не му разрешиха да седи на гърба на Ситка.
— И преди бях поглеждал вътре в тях — каза Хейджънс. — За тях почти нищо не е известно. А трябва да се научат толкова много неща, преди хората да се заселят тук.
— Заедно с мечките ли? — запита насмешливо Рон.
— Разбира се — отвърна Хейджънс. — Работата е там, че сфиксовете идват в тази пустиня да снасят яйцата си. Това е тяхното заветно място. Нали и тюлените на Земята се събират на едно любовно място. Самките през това време нищо не ядат. Рибата кета за размножаването си се връща в родната река и също гладува и след хвърлянето на хайвера умира. А змиорките, аз соча примери от Земята, нима не проплуват стотици мили до Саргасовото море, където създават потомството си и умират. За нещастие сфиксовете не загиват, но е очевидно, че те също имат определено от предците им място за размножаване и те идват тук на платото да снасят яйцата си.
Рон продължи да върви и се сърдеше на себе си, за това, че си позволи елементарна непредпазливост. Той се чувствуваше и тук в чуждия свят прекалено спокоен, както бе свикнал в условията създавани от роботите. И дори не трепна, когато мечето усети опасноста.
— А сега — изведнъж каза Хейджънс, — Никак не би ми попречило да имам оборудване, което притежават вашите роботи. С помощта на техниката, сигурен съм в това, ние ще направим първите стъпки за овладяването на тази планета и създаването на нормални условия за живот.
— С помощта на какво? — изненадано запита Рон.
— На техниката — каза нетърпеливо Хейджънс. — Ние ще намерим много машини в колонията на роботите. Те се оказаха беззащитни, защото не можеха да се борят активно със сфиксовете. И в бъдеще едва ли ще се държат по-добре. Но ако роботите бъдат махнати, машините могат да се използуват с успех. Те не са чувствителни към температурните изменения.
Рон вървеше мълчаливо.
— Така и не предполагах, че ще ти потрябват машини направени от роботи — произнесе замислено той.
Хейджънс се обърна и го погледна.
— И какво е страшното? — запита той. — Аз нямам нищо против хората да заставят машините да изпълняват желанията им. И роботите, когато се използуват по предназначение, не са чак толкова лоши. Но има неща с които те не могат да се справят. Само човек трябва да управлява огнеметните оръдия и стерилизаторите на почвата и както се следва да изгори и унищожи семената на отровните и вредни растения. Ние тук ще се върнем, Рон, и ще унищожим инкубаторите на тези адски създания. Ако всяка година обработваме почвата на платото, то с течение на времето ще изтрием сфиксовете от лицето на планетата. Сигурен съм, че има и други места, където снасят яйцата си. Ние ще ги намерим и ще превърнем Лорен II в прекрасно място за обитаването на хората.