Една вечер Хейджънс навика Найджъл, който се навърташе около печащото се месо на огъня. Мечето жално засумтя и отиде да потърси закрила от Рон.
— Хейджънс — с усилие се реши той. — Време е да поговорим за нашите работи. Аз съм инспектор на Колониалната Служба, а ти нелегален заселник. Моят дълг ми налага да те арестувам.
Хейджънс го изгледа с любопитство.
— Ще ми предложиш ли сделка, ако ти предам съучастниците си? — гласът му бе съвсем тих. Или ще трябва да доказвам, че не съм длъжен да говоря против съвестта ми?
— Недей с този тон, Хейджънс — раздразни се Рон. — През целият си живот аз съм бил честен човек, но повече не вярвам, че роботите са приложими при всички условия. Тук не е място за тях. Нещата са били грешни още отначало. Сфиксовете са унищожили колонията, защото роботите не са могли да се справят с тях. Тук трябва да живеят само хора и мечки. В противен случай хората ще си кротуват цял живот зад сфиксонепроницаемата ограда и ще се задоволяват с това, което роботите произвеждат. А тук има толкова много интересно и хората ще бъдат лишени от него. Струва ми се, че да се живее на подобни планети като Лорен II в пълна зависимост от роботите, означава да проявяваме неуважение към себе си.
— Надявам се, че не ставаш религиозен? — сухо запита Хейджънс. — Ти преди използуваше този термин за определянето на самоуважението.
Семпър изкряска, тъй като Ситка се приближи до огъня и едва не го настъпи. Мечката вдиша ароматната миризма на печено, Хейджънс грубо му викна и той отново седна, като не сваляше очи от парчето месо и непрекъснато се облизваше.
— Ти така и не ми даде възможност да завърша — сърдито каза Рон. — Като инспектор в задълженията ми влиза и проверка на това, което е направено на планетата преди пристигането на основната част заселници. Първата ми работа е да съставя подробен доклад за колонията роботи, за което всъщност пристигнах, а тази колония фактически е унищожена. И както разбирам, това не е случайност. Планирането е било неправилно. Колонията не би могла да издържи тук.
Хейджънс се усмихна в настъпващия мрак. Нощта започваше. Той заобръща шиша на който се печеше месото.
— В случай на нужда заселниците имат пълното право да се обърнат към всеки преминаващ наблизо кораб. Естествено, че… Аз винаги съм бил честен човек, Хейджънс и затова ще напиша, че колонията създадена според плана, се е оказала нежизнеспособна и е била унищожена. Загинали са всички, освен трима, които са се скрили и са сигнализирали за помощ. Всъщност, така беше. Сам го знаеш.
— Е, продължавай — подхвърли с насмешка Хейджънс.
Рон отново изпита раздразнение.
— И съвсем случайно, забележи това, кораба, на който си бил ти с мечките и орела, е уловил сигнала за помощ. Ти си се приземил с цел да помогнеш на заселниците. Така всъщност си беше. И твоето присъствие тук е напълно законно. Единственото незаконно е, че си бил тук в момента, когато е потрябвала твоята помощ. Но ние ще се направим, че те е нямало тук.
Хейджънс извърна глава и започна да се взира в сгъстяващия се мрак. После произнесе спокойно:
— Аз не бих повярвал на подобна история. И не мисля, че в Колониалната Служба има подобни глупаци.
— Те не са глупаци — рязко отвърна Рон, — и естествено няма да повярват. Но когато прочетат в доклада ми, че в резултат на невероятните събития, заселването на планетата става осъществима възможност, те ще ногледнат на нещата по друг начин. Аз ще им докажа, че колония от роботи на Лорен II без наличието на хора е чиста идиотщина и само с помощта на мечките може да се направи планетата способна да поеме пристигането на стотици заселници всяка година. И когато това се осъществи…
Тялото на Хейджънс някак си странно се затръска. Чакащият близо до огъня Сурдо с надежда поемаше въздух през носа си. Около пламъците вече се въртяха махащи същества без козина, които мечките с лекота сваляха на земята и апетитно ги изяждаха.
— В отчета ми — продължи Рон, — Ще има прекалено много примамливи предложения и те ще натежат. Организаторите на колонията ще трябва да се съгласят, иначе ще фалират. А вашите приятели ще ги подпомогнат.