Отрядът бързо вървеше към площадката. Хейджънс беше разярен. Станцията на Кодиус Къмпани на Лорен II съществуваше съвършено секретно. Причините компанията да я създаде, бяха достатъчно сериозни, но тя бе изградена тайно. По металния глас в космофона не можеше да се определи реакцията на пътника от кораба на нелегарното положение на станцията. Но поне в случай на нужда Хейджънс ще успее да се върне и да унищожи сейфа и така да спаси тези, които са го пратили тука.
Намирайки се още във фантастично осветената част на гората той чу далечният груб рев на кацащия катер. Ясно бе, че това не е рев на моторите на кораб. И колкото повече доближаваха ракетодрума, рева ставаше по-силен. Двете мечки внимателно душеха въздуха и продължаваха да се придвижват напред.
Отрядът се приближи до площадката. Тя бе залита от ослепителна светлина. Мощните лъчи бяха насочени нагоре под ъгъл, така че приборите на кораба леко да извършат кацането. Някога подобни ракетодруми бяха върха на модата, но сега ги бяха сменили решетки за кацане, които с необикновена лекота издигаха и спускаха звездолетите.
А остарелия тип площадки се срещаха на планети, където се извършваха изследователски работи, най-вече по биология или екология, или на току-що основани колонии, където не бяха успели да изградят типов ракетодрум.
Когато Хейджънс стигна края на площадката, нощните обитатели обикаляха източниците на светлина подобно на земните насекоми. Въздухът бе премрежен от въртящите се същества: едно безкрайно множество от всевъзможни видове и размери, от малките бели нощни мушици и многокрили летящи червеи до непрекъснато сновящите и достатъчно големи голи твари, които биха могли да минат за ощипани летящи маймунки. И всички те бръмчаха, пляскаха, кръжаха лудо във въздуха и издаваха особени свистящи звуци. Те бяха така много, че почти образуваха таван над площадката за кацане и забулваха небето. Като погледна нагоре, през завесата от тела и крила веднага видя синьо-белия пламък на ракетния катер.
Пламъкът видимо растеше. Един път се отклони настрана. Изглежда пилотът бе регулирал посоката, а после ракетата се върна в нормалното си отвесно положение. Светещата точка се превърна в голяма звезда, после в много ярка луна и накрая в безмилостно заслепяващо кълбо. Хейджънс се извърна и затвори очи. Тромавият Ситка Пит последва примера му и се загледа в тъмната гора. Сурдо, изглежда не забелязваше нищо и само отвреме на време внимателно помирисваше въздуха. Фаро Нел натисна с огромната си лапа главата на Найджъл и старателно го излиза преди появата на гостите. А той се държеше като капризно дете и непрекъснато се дърпаше. Ревът се превърна в чудовищен гръм. От площадката повя горещ вятър. Катерът се спусна на земята и пламъкът и си проби път през живата завеса. Дигна се облак прах. Средата на полето ярко избухна и нещо бързо се плъзна в огъня, измачка го и седна в него. Пламъкът веднага изчезна и Хейджънс дидя ракетния катер. Той се бе изправил на опашката си с остър нос към звездите, откъдето се бе появил.
След бурята настъпилата тишина изглеждаше абсолютна. И постепенно започнаха да се появяват нощните звуци — свиренето на орган и някакво плахо и приличащо на хълцане проплакване. Звуците ставаха нормални и изведнъж Хейджънс започна да чува нормално. Страничната врата на катера се отвори с трясък и от нея излетя някакъв предмет, който започна да се развива. Това бе стълбата и тя прехвърли изгорялата площадка.
От вратата излезе човек. Той се обърна към кабината и се ръкува с някого. Спусна се на стълбата и премина над димящото поле. В ръката си имаше малко куфарче. Като стигна края на изкуствената пътека, той ловко скочи на земята и бързо се отправи към края на площадката за кацане, след което махна с ръка на пилота в катера. Металната стълба веднага се изправи нагоре, нави се и изчезна в корпуса на корабчето. От опашката се изтръгна пламък и мигновено се издигнаха стълбове задушлив прах. Отново избухна ярка ослепителна светлина, съпроводена от непоносим шум. Пламъкът бързо надмина димната завеса… Когато Хейджънс възвърна слуха си, той чу само приглушено мърморене. Малката светла точка се стопи в небето, където я чакаше големия кораб.