Хейджънс запита на свой ред:
— А какви машини могат да нападат животни? Сфиксовете, разбира се, не ще закачат роботите, но нима роботите могат да безпокоят сфиксовете?
Рон задъвка и преглътна хапката си.
— Съгласен съм с вас, че не може да се създаде робот за ловуване. Машината може да различава, но не може да решава. Затова нас не ни заплашва опасност роботите да се разбунтуват. Те не са способни на действия без предварителни указания. Но тази колония е планирана, като са взети под внимание всички възможности на роботите. Когато участъка са изчистили, него са го заградили със електрическа стена, която би изпекла всеки сфикс, който би се опитал да премине през нея.
Хейджънс мълчаливо нарязваше месо. Замисли се за миг преди да каже:
— Заселниците са кацнали през зимата. Мисля, че е така, щом колонията е успяла да просъществува известно време. И се хващам на бас, че последния кораб е бил тук преди пролетното топене на снеговете. Годината тук продължава осемнадесет месеца, това го знаете.
— Да — отоговори Рон, — кацането е било през зимата. Последният звездолет наистина се е спуснал преди да започне пролетта. Идеята им е била, да пуснат рудниците, да очистят нивята и да заградят всичко с електрическа мрежа преди завръщането на сфиксовете от тропиците. Както разбирам те там зимуват?
— А вие някога виждали ли сте сфиксове? поинтересува се Хейджънс и веднага добави: — Не вие, разбира се, вие не бихте могли да ги видите. Ако вземете отровна кобра и я кръстосате с дива котка, мелеза покриете с рижав и син цвят и го наградите с водобоязън и маниакална жажда за убийства, то ще получите сфикса, но само като индивид. Много по-страшна е глутницата сфиксове. Освен това те прекрасно лазят по дърветата и никаква ограда не може да ги спре.
— Но ако оградата е електрическа? — възрази Рон. През нея никой не може да пролази.
— Нито едно животно. Но сфиксовете са особена категория. Миризмата на мъртав сфикс кара цялото стадо да тича с кръвясали очи и да търси неговия убиец. Оставете на полето трупа и около него след шест часа ще се немират десетки негови събратя. А след два дни там ще се съберат стотици. Те ще вият над трупа и после ще започнат да обикалят наоколо.
Хейджънс мълчаливо задъвка известно време преди да продължи:
— Затова така си представям, какво е станало с колонията. През зимата роботите са почистили участъка за лагер и са направили оградата. С настъпването на пролетта са се завърнали сфиксовете. Трябва да добавя, че те са адски любопитни. Съмнително ми се струва, че сфикс би минал край оградата и да не се качи да погледне, какво има вътре. И такава особа е била убита от тока. Миризмата на трупа е привлякла други сфиксове, разярени от смъртта на събратя си. Някои от тях са се опитали да изкачат оградата и са загинали. И отново край мъртвите са се събрали сфиксове… и така докато оградата не е рухнала под тежестта на висящите на нея тела, а може от телата да се е образувал мост и ордата обезумяли чудовища се е нахвърлила на лагера и с писъци е тръгнала да търси жертви. Очевидно те там са били много.
Рон престана да яде и прибледня.
— Там, в материалите които четох, имаше изображения на сфиксове. Мисля, че те всичко могат да обяснят… — Той взе вилицата си, но веднага я остави обратно на масата. — Не мога да ям! — произнесе възбудено.
Хейджънс нищо не каза. Мълчаливо завържи вечерята си. Изправи се и сложи чиниите в машината за миене. Заслуша се в шумоленето и след минута прибра чистите съдини.
— Ще ми покажате ли материалите? — запита той мрачно. — Интересно ми е от какъв тип е селището на роботите.
Преди да отвори куфарчето си и да извади микропроектора с няколко ленти, Ржон се поколеба известно време. Избра касетата с надпис: „Инструкция по строителните работи. Колониална Служба“. Това бяха подробно разработени планове и описание на необходимото оборудване за колонията роботи, започвайки от строителния материал и суровините и стигайки до организацията на управленческия апарат. Но Хейджънс затърси друга лента и когато я намери, започна бавно да превърта регулатора, спирайки се само да прочете надписите. Накрая намери това което търсеше и с интерес зачете текста.
— Роботи, навсякъде роботи — измърмори той. — Защо не ги държите в големите градове, където им е мястото и да вършат там мръсните работи. Още може да ги ползуват на безатмосферни планети, където нищо неочаквано не може да стане. Роботите не са подходящи за освояването на нови светове. Помислете си само! Защитата на заселниците е била възложена на тези машини! Та ако човек живее по-дълго в подобно метално общество, мирогледа му ще стане също така ограничен, като на тях. Ето подробния план на управляемата защита — възмути се той. — Ама че самодоволни и безмозъчни идиоти!