— Роботите не са чак толкова лоши — опита се да възрази Рон. — Без тях ние не бихме могли да създадем цивилизацията.
— Но едва ли ще можете с тях да завладеете пустинята — прекъсна го Хейджънс. — Към тях изпитвам същото чувство, което древните гърци и римляните са изпитвали към робите. Те са извършвали работа, която всеки може да прави за себе си, но не би вършил за друг. И това е била унизителна работа!
— Възгледа е напълно аристократичен — насмешливо подхвърли Рон. — Доколкото разбирам мечешкия обор се чисти от роботи.
— Не! — отсече Хейджънс. — Това правя сам. Мечките са мои приятели. Те се бият за мен, но често не разбират, какво е нужно да се прави. Нито един робот не би им изчистил добре помещението.
Той отново се намръщи. Вън от стените на къщата нощния концерт продължаваше — хъцане, звуци на орган, чукане с чук и отвратително скърцане на врати. Понякога в нестройния хор се намесваше виенето на ръждясала помпа.
— Аз търся — каза Хейджънс и завъртя регулатора, — записите за мините. Ако са открити шахти, то няма нужда повече да говорим. Но ако са успели да изкопаят тунел и там е имало хора, които са наблюдавали роботите, то има някаква надежда, че са оцелели.
Рон изведнъж впи поглед в него.
— И тогава… — продължи Хейджънс.
Рон рязко го прекъсна:
— Да върви по дяволите! Сега знам… Ако те са могли да оцелеят… — Той повдигна вежди. — Аз съм инспектор на Колониалната Служба. Вече ви казах, че мога да ви вкарам в затвора. Вие рискувате живота на милиони хора, като сте в безкарантинен контакт с планетата и незаконно сте я заселили. Ако някой се спаси от колонията на роботите, той ще се окаже нежелателен свидетел за присъствието ви тук. Това не ви ли е минавало през главата?
Хейджънс продължи да върти диапроектора, изведнъж се спря и измърмори:
— Те са прокарали тунел — и продължи високо, — а за свидетелите ще приказваме, когато се появят.
Той отвори шкафа и измъкна сандъче пълно с различни неща. Там се мъдреше цял набор проводници, винтове, боолтове, гайки, въобще вещи необходими на човек в стопанство, което е едно единствено в системата.
— Е, какво мислите да правим нататък? — рязко попита Рон.
— Ще опитам да разбера, дали някой е останал жив. Бих го направил и по-рано, ако знаех за съществуването на колонията. Аз не мога да докажа, че са загинали, но мога да докажа, че някой още е жив. До тях пътя е около седмица и половина. Странното е, че две колонии са избрали местата си така близо едно до друго.
Той избра нужните му инструменти.
— Как можеш да узнаеш — запита Рон, — останал ли е някой жив. Растоянието до тях е хиляди мили. А само преди половин час не си знаел, че те съществуват?
Хейджънс натисна едно копче и част от дървената обшивка на стената се спусна и откри купчина монтирани платки с електронна апаратура. Започна да бърника в нея с отверка.
— Някога замисляли ли сте се, какво е това търсене на изгубени при катастрофа? — запита той без да си извръща главата. — Има планети с плащ от милиони квадратни мили. Известно ви е, че някъде се е приземил звездолет, но дори представа нямате, къде е това. Вие считате, че оцелелите имат запас гориво, тъй като без него нито един цивилизован човек не би оцелял от мига, когато хората са се научили да обработват металите. За световия сигнал е нужно точни инструменти и прецизни изчисления. Да ги измайсторят сами е невъзможно. И какво според вас, ще правят претърпелите корабокрушение цивилизовани хора, че спасителите да ги открият на парчето земя от квадратна миля?
Рон започна явно да се дразни от този разговор.
— Човек ще се върне в първобитното състояние — продължи размислите си Хейджънс, — ще пече месо на огън, както са правили неговите прадеди. И ще изгради система от примитивна сигнализация. Повече без микрометри и специална апаратура нищо не може да се направи. Те ще изпълнят пространството със сигнали за помощ, които биха могли да се доловят от търсещите ги хора. Съгласни ли сте с мен, Рон? Те ще направят искров предавател и ще настроят излъчваните вълни на най-късия възможен диапазон, някъде от пет до петдесет метра. Но те ще се чуват добре. Така ще предават най-примитивни сигнали. Част от вълните ще минат под йоносферата и всеки намиращ се в този обем, може да ги приеме и да открие мястото откъдето се излъчват. И така да се отправи натам, където нещастниците лежат в легла от клони и посмукват влагата на местните растения. Космофона ми приема само микровълни. Но като сменя няколко елемента, ще го настроя на по-дълги. И ако има сигнали за бедствие, ние ще ги чуем. Но не мисля, че ги има.