Той продължи да работи. Рон мълчаливо го наблюдаваши. Долу се разнасяше равномерното хъркане на Сурдо Чарли. Мечката лежеше на гръб с вдигнати крака. Така смяташе, че е по-прохладно. Ситка Пит се въртеше на сън и нещо сънуваше. В стаята орелът Семпър отвори око, пъхна глава под гигантското крило и отново заспа. Звуците от дебрите на гората проникваха дори през плътните метални щори. Ниската луна, която премина малко преди да зазвъни сигнала за посещението, отново се появи над източния хоризонт. И тази каменна грамада, чиито неравности добре се виждаха, се плъзна по небето с пълна скорост.
— Чуй ме Хейджънс! — сърдито каза Рон. — Ти имаш пълното основание да ме убиеш. Но изглежда няма да го сториш. По-изгодно би било да оставиш на мира колонията с роботите, а вместо това се стремиш да им помогнеш. Но ти си престъпник. Аз знам, че от такива планети като Лорен II са били пренесени ужасни бактерии и това е струвало живота на хиляди хора. И ти продължаваш да рискуваш. Защо го правиш? Нали може да станеш причина за гибелта на други хора?
Хейджънс се усмихна.
— Напразно смяташ, че не са взети необходимите санитарни и карантинни мерки. Всичко е според правилата. А относно останалото, то ти все едно няма нищо да разбереш.
— Наистина не разбирам — съгласи се юрон. — Но това не доказва, че не ще мога да разбера. И въпреки това се считате за престъпник?
Хейджънс с труд пъхна отверката в дървената обшивка и внимателно извади мъничкия електронен блок и започна да завива нов със значително по-голяма мощност.
— Аз съм престъпник, защото тази роля напълно ме задоволява. Всеки човек се държи според преставите си сам за себе си. Ето, ти си порядъчен гражданин и честен служител. Ти принадлежиш към разумно мислещите животни. А се държиш така, както не би трябвало. Например, напомняш ми, че трябва да те убия или да направя нещо подобно. А в същото време, като обикновено разумно същество, би направил всичко аз да забравя за тази възможност. За нещастие, Рон, и ти си само човек като мен. Но аз го разбирам и затова извършвам напълно съзнателно постъпки, на които не би се решило нито едно обикновено мислещо същество. И това защото такива са ми представите за постъпките на човек, който стои много по-високо от разумното животно.
Хейджънс здраво зави всички винтове.
— Това ми прилича на религия — каза с раздразнен тон Рон.
— Просто е самоуважение — поправи го Хейджънс. — Аз не обичам роботите. Те прекалено много приличат на разумни животни. И правят това, което могат и което човек поиска от тях. А простото разумно животно прави това, което обстоятелствата искат от него. Бих уважавал робота повече, ако ми се изплюеше в лицето, когато го накарам да извърши нещо, което не му харесва. Вижте мечките долу. Това не са роботи, а уважаващи себе си зверове. Те биха ме разкъсали на парчета, ако се опитам да ги заставя да извършат нещо, което не им се нрави. Фаро Нел би се нахвърлила на мен, а и на цялото човечество, ако се опитам да обидя Найджъл. От нейна страна това би било неразумно, безмислено и нелогично. Тя естествено би загубила двубоя и би загинала. Но затова и я обичам. И аз ще се бия с тебе и цялото човечество, ако се опитваш да ме заставиш да правя нещо против природата ми. И аз също се държа понякога глупаво, неразумно и нелогично. — После без да извърне глава добави: — И ти също, но не си го признавоаш.
Той закрепи регулатора.
— А какво са те заставяли да правиш? — поинтелресува се Рон, който още не можеше да се успокои. — Защо си станал престъпник? Против кого се бунтуваш?
Хейджънс натисна копчето и започна да превърта регулатора на пренастроения си приемник.
— Как какво? — отвърна с насмешка. — Когато бях малък всички се опитваха да ме направят съзнателен гражданин и порядъчен служител. Те исткаха да ме превърнат във високоинтелектуално животно и нищо повече. Разликата между нас двамата е, че аз разбрах това навреме и естествено се разбун…
Той не завърши думите си. Слабо писукане се разнесе от говорителя на космофона, който сега бе настроен да приема вълни, които някога наричаха къси.
Хейджънс повдигна глава и напрегнато се заслуша, като бавно помръдваше регулатора. Рон вдигна показалец и така се опита да привлече вниманието му към някакви звуци, които се промъкваха през непрекъснатия трясък на смущенията. Той кимна и продължи да настройва приемника. Звукът се усили. На фона на шума започна да се оформя някакво бърборене, стана по-ясно и накрая се превърна в последователно жужене. Три отчетливи звуци! Пауза от две секунди и отново трите дълги звука. И така няколко пъти. Последва пауза от пет секунди и отново серията сигнали се повтори отначало.