— Дявол да ме вземе — изруга Хейджънс, — това е сигнал! И несъмнено е получен по механичен път. Това е обичайния сигнал за бедствие. Някога са го наричали СОС, въпреки че понятие си нямам, какво означава това. Някой сред тях изглежда е чел прекалено много приключенски романи, щом знае за него. Значи, във вашата законна, но вече несъществуваща колония роботи, има хора. Те молят за помощ. Мисля, че се нуждаят от нея спешно.
Той погледна Рон.
— Най-разумното би било да седим и да чакаме да пристигне кораб с твои или мои приятели. Те ще могат да им помогнат много по-добре от нас. С кораба ще бъде по-лесно да ги открием. Но може би всяка минута им е скъпа на тези дяволи. И затова смятам да взема мечките и да се опитам да стигна до тях. Ти можеш да ни чакаш тук. Каквото и да се говори, разходката по Лорен II никак не прилича на увеселително пътешествие. Ние ще трябва да воюваме за всеки изминат фут. Ой, колко много има тук от тъй наречената „вредна“ фауна!
— Не се прави на глупак! Разбира се и аз идвам. За кого ме смяташ? И ние двамата имаме четири пъти по-голями шансове да стигнем — разсърди се Рон.
Хейджънс се усмихна.
— Не е напълно така. Забравяш Ситки Пит, Сурдо Чарли и Фаро Нел. Ако тръгнеш и ти ще бъдем петима, а не четирима. И Найджъл ще трябва да вземем с нас. Помощта от него няма да е голяма, но затова пък Семпър ще лети над нас. Ти не отчиташ пълните ни възможности, Рон, но щом искаш да бъдеш глупав, неразумен и нелогичен, аз ще се радвам да дойдеш с нас.
III
Огромната каменна стена с обратен наклон надвисна над речната долина. Долу широк ручей стремително носеше водите си към морето на запад. На двадесет мили източно право на фона на небето издигаха гръд стройни планини. Върховете им, разположени почти на едно ниво, образуваха плътна стена. И навсякъде, докъдето стигаше погледа, се простираше издълбана земя.
Точката в небето бързо се приближи. Запляскаха огромните крила. Стоманените очи оглеждаха местността. Семпър най-после се приземи и като рязко извърна глава впи немигщ поглед в скалната повърхност. Малкото камера бе закрепена с ремъци към гърдите му. Той закрачи по гладкия камък към върха на навеса и там застина като горда и самотна фигура на пустинния фон.
Чу се трясък, ръмжане и накрая сумтене. Ситка Пит с привичната си походка се показа от завоя. На гърба си носеше товар. И той бе привързан със сложна система ремъци, които не трябваха да пречат и по време на сражение, когато предните лапи влизаха в действие. Мечката се приближи до отвеса и погледна надолу. Явно нещо бе забелязал. А когато се приближи до Семпър, орелът разтвори извития си клюни с негодуване издаде презрителен крясък. Ситка не му обърна никакво внимание. После звярът въздъхна и с удоволствие седна. Задните му лапи се раздалечиха смешно.
С шум и пуфтене се появи Сурдо Чарли, който също носеше тежък товар. Следваха го Рон и Найджъл, който майка му често подгонваше с плесници и детето с писъци изтичваше напред. Към гърба на Фаро Нел бе завързано тялото на някакво животно, приличащо на земен елен.
— Избрах това място по направените снимки — каза Хейджънс. — От тук ще определим направлението на движение. Аз ще поставя знак.
Той хвърли на земята раницата си, извади приемника и го постави пред себе си. Обтегна антената, закопа края й в почвата и разгърна малката насочена антена. Рон също се освободи от багажа си и внимателно наблюдаваше движенията на Хейджънс, който надяна наушниците.
— Рон, наблюдавай мечките — каза той. — Вятърът духа в посоката на движението ни. Животните по миризмата усещат, дали някой не върви по следите ни. Те ще заръмжат ако открият нещо.
Той извади още инструменти и отново се зае с приемника. От апарата се разнесоха свистящи и пропукващи звуци, които всъщност бяха сигналите. Хейджънс нагласи малката антена и шума се усили. Импровизираният портативен приемник се оказа по-ефективен от прецизния космофон. Ясно се чуваха трите кратки сигнала, после трите дълги и отново кратките. Три точки. Три тирета. Три точки… Отновои отново. СОС, СОС, СОС…
Хейджънс отбеляза силата и отмести насочената антена на внимателно измерено растояние. После отново извърши същата процедура и записа показанията на приемника. После се премести на ново място. Като свърши той провери посоката на сигналите по сила с максималната възможна точност на която бе способна примитивната му апаратура.