— Д-да те н-няма, дръвник.
Кармади спокойно затвори вратата, облегна се на нея и забърка под синьото велурено палто за табакерата, която беше в джоба на жилетката му. Изобщо не погледна към къдрокосия.
Оня изведнъж вдигна свободната си дясна ръка, пъхна я под палтото и отново я извади. Синкавата стомана на пистолета се открои на фона на светлия му костюм. От чашата в лявата му ръка се разплиска алкохол.
— Да ги нямаме такива! — озъби се той. Кармади подчертано бавно извади табакерата, показа я в ръката си, отвори я и пъхна цигара между устните си. Пистолетът беше така близо до него и се люшкаше застрашително. Ръката с чашата потрепваше конвулсивно.
— Май си търсиш белята — нехайно подхвърли Кармади.
Мъжът с пуловера се изправи, после остана неподвижен, загледан в пистолета. Къдрокосият рече:
— На нас белите ни харесват. Пребарай го, Майк.
— Не искам да се бъркам, Шенвеър — рече мъжът с пуловера. — Спокойно, за Бога. Натряскал си се до козирката.
— Можеш да ме претърсиш. Нямам оръжие — обади се Кармади.
— Не — отсече мъжът с пуловера. — Тоя младеж е телохранител на Дюк. Мен не ме бройте.
— Разбира се, къркан съм — рече къдрокосият и се разкиска.
— Ти приятел ли си на Дюк? — попита мъжът с пуловера.
— Имам да му споделя някои неща — отвърна Кармади.
— Относно какво?
Кармади не каза нищо.
— Добре. — Мъжът с пуловера обидено сви рамене.
— Знаеш ли какво, Майк? — обади се сприхаво къдрокосият. — Струва ми се, че кучият му син иска да ми вземе работата. Ами, да. — Ръгна Кармади с дулото на пистолета. — Ей, мистър, ти да не си ченгенце?
— Може би — отвърна Кармади. — И подпирай с патлака собствения си търбух.
Къдрокосият извърна глава и се захили през рамо.
— Как ти харесва това, Майк? Той е ченге. Заплюл си е мястото ми. Иска го бе!
— Прибери пистолета, глупак такъв! — рече с погнуса мъжът с пуловера. Къдрокосият се поизвърна още малко. — Нали аз съм му охраната — замрънка той. Кармади някак си нехайно отблъсна оръжието с ръката, в която държеше табакерата. Къдрокосият извърна рязко глава към него. Кармади пристъпи и го халоса с юмрук в стомаха, като придържаше пистолета встрани с лакътя на другата си ръка. Къдрокосият се задави и изпръска с алкохол палтото на Кармади. Чашата му падна на пода и се счупи. Пистолетът отхвръкна от ръката му в ъгъла на стаята. Мъжът с пуловера се спусна след него.
Шумът от душа бе спрял неусетно и от банята излезе русокосият боксьор, като се бършеше енергично с хавлията. При гледката застина с отворена уста.
— Писна ми вече — викна Кармади.
Отблъсна къдрокосия и докато той залиташе назад, го фрасна в брадата със силно дясно кроше. Къдрокосият се люшна, подпря стената с гръб и се свлече на пода.
Мъжът с пуловера грабна пистолета и остана нащрек, без да изпуска Кармади от поглед.
Кармади извади носна кърпа и избърса предницата на палтото си, а Тарго бавно затвори голямата си добре оформена уста и заразтърква гърдите си с хавлията. След малко се обади:
— А кой си ти, по дяволите?
— Някога бях частен детектив. Казвам се Кармади. Мисля, че ти бъде нужна помощ.
Зачервеното от душа лице на Тарго стана още по-алено.
— Защо?
— Чух, че трябвало да загубиш, видях, че опита, но Вера беше прекалено слаб. Просто не се стърпя и следователно се насади.
— Някои остават без зъби за подобни приказки — процеди Тарго.
За миг в стаята стана много тихо. Пияният се размърда на пода, премига, помъчи се да стане и се отказа. Кармади рече спокойно:
— Бени Сирано ми е приятел. Той те поддържа, нали?
Мъжът с пуловера се разсмя рязко, сетне извади патроните от пистолета и пусна оръжието на пода. Отиде до вратата, излезе и я затръшна зад гърба си. Тарго изгледа вратата, после Кармади.
— Какво си чул? — попита много бавно.
— Приятелката ти Джийн Ейдриън живее в моя хотел, на моя етаж. Днес следобед я цапардоса някакъв хулиган. Минавах случайно, видях го, когато избяга, вдигнах я. Тя ми спусна това-онова.
Тарго вече беше по бельо, чорапи и обувки. Бръкна в шкафчето, извади черна сатенена риза, облече я. — Тя нищо не ми каза — рече той. — Не и… преди мача.
Тарго кимна, сетне добави:
— Щом познаваш Бени, може да ти се вярва. Напоследък ме заплашват. Всичко навярно е само дрънканици, но може и на някой комарджия от „Спринг стрийт“ да му е хрумнало да удари лесна печалба. Играх мача така, както исках. А сега е време да се изпаряваш, мистър.