— След дълго дирене отидох в Айодия. Там пред царя Ритупарна произнесох твоите думи. Царят нищо не отговори, а също и никой от придворните. Когато се прощавах с Ритупарна, от царските стаи излезе да се срещне с мен един царски служител, човек с къси ръце и нисък ръст, на име Вахука, работата му била, както разбрах, да наглежда царските обори. Той не е хубавец, но затова пък е прочут готвач, умее да обуздава и коне. Този Вахука дълбоко въздъхна и задавен от сълзи, ми каза: „В бедност и тъга изоставени, безропотно търпят верните на съпружеския дълг жени. Тяхното кротко сърце с нежно великодушие отмъщава за обидата. Ала клетият престъпник е можал в безумието си сам да погуби всичките си радости, като се е разделил от вярната си другарка, ако отчаяният, без дреха, открадната от хитри птици, тайно се е отдалечил от спътницата си; ако от това време денонощно плаче и скърби за изгубената — той ще бъде съжален от добрата жена. Каквото и да се е случило с нея добро или зло, нежното и вярно сърце не ще се покаже жестоко. То ще помни само бедствието на мъжа, който поради тежката си вина е лишен от всяка утеха.“ Като чух тези думи, аз реших да се върна незабавно при тебе. Княгиньо, ти сега сама можеш да разсъдиш дали има нещо важно в моето известие.
Дамаянти изслуша Парнада, веднага отиде при царицата и й каза:
— Слушай, майко моя: искам да направя нещо, което баща ми не трябва да знае. Искам да проводя брамина Судева в Айодия. Той заслужи половината от наградата си, ето случая да заслужи и другата. Той ви възвърна мене; нека ви възвърне и Нала.
Майката се съгласи. Те уредиха всичко тайно и царят нищо не узна. Като награди щедро Парнада, княгинята му каза:
— Когато се върне моят цар, ще получиш двойна награда: ти пръв откри неговите следи.
И Парнада остана доволен от това обещание.
Тогава Дамаянти повика Судева и му каза:
— Судева, иди в айодийското царство при цар Ритупарна. Яви се при него, но така, щото той да си помисли, че случайно си изпаднал в айодийското царство, и ето какво ще му кажеш: „Бима отново свиква във Видарба всички князе и царе, за да може Дамаянти отново да си избере мъж; при нея са се стекли вече много младоженци.“ Ако той поиска да узнае скоро ли ще стане изборът и назначен ли е денят — отговори му: „Аз виждам, царю, че само на тебе не е известно онова, което е известно на цял свят: назначеният ден е утре, но ако сам ти искаш да изпиташ щастието си, може и тази нощ да пристигнеш вън Видарба. Ти имаш изкусен колесничар, който може да прекоси цяло царство за едно денонощие. Но само не се бави: утре, щом изгрее слънцето, Дамаянти ще обяви избора. За Нала няма никакво известие: навярно той е загинал. Това чух, царю честити, от самата Дамаянти.“
На другата заран рано Судева пристигна при Ритупарна. Щом изслуша лъжливия разказ на брамина, царят скочи от мястото си и извика: „По-скоро да дойде Вахука!“
Когато се яви Вахука, царят му каза:
— Верни конярю, аз трябва ей сега да тръгна за Видарба. Дамаянти си избира отново мъж: утре рано тя ще обяви избора си. Покажи ми сега изкуството си: ще видим можеш ли прекоси цяло царство за едно денонощие, без да спираш конете.
Тая царска реч изпълни с ужас Нала. „Какво ли крои Дамаянти? — мислеше си той. — Дали от скръб не си е изгубила ума? Или е измислила някоя хитрост? Възможно ли е да се реши тя на такава работа? Но женското сърце е непостоянно. Пък и аз съм виновен пред нея; аз погубих прекрасната й младост. Ала като е забравила мене, как е могла да забрави нашите деца? Трябва да разбера кое е вярно и кое е лъжливо в този слух. Затова ще изпълня волята на царя, но ще гледам да обърна всичко в своя полза.“ — Така той реши в ума си, скръсти покорно ръце на гърдите си и отговори:
— Ще бъде изпълнена царската ти воля, бездруго довечера ще пристигнем във Видарба.
Вахука отиде в обора да избере коне за път. Той избра най-мършави, тромави, с дълги шии, с четинести гриви. Този избор учуди царя.
— Ти се шегуваш, Вахука! — с гняв каза той. — Като че на подигравка, из целия обор си избрал най-лошите коне. Може ли да тръгнем на път с такива кранти?
— Те са добри коне, господарю — отговори Вахука: — Ето и отличителните им белези: по два на челото, по един на гърдите и по три на копитата. Но ако искаш да избера други, покажи ги — аз съм готов да изпълня волята ти.
— Нека бъде по твоему — отговори царят. — Няма нужда аз да те уча: скоро впрягай, па да вървим.
Нала впрегна в колесницата избраните коне и седна с Ритупарна. По молба на Нала седна и Варшнея. Той събра в могъщата си ръка юздите, размаха ги като извити бразди от светкавица и извика: