Слънцето не беше залязло, когато Ритупарна пристигна във Видарба. Веднага на цар Бима известиха за нечакания гост и той побърза да покани владетеля на Айодия да отиде в двореца. Като гръм ечеше трясъкът на колесницата му към четирите страни на небосклона. Тозчас Наловите коне, впрегнати в Бимовата колесница, дочуха и усетиха, че господарят им иде. С радостно цвилене, като че ли са чули гласа на Нала, те отговориха задружно на познатия им глас; и самата Дамаянти се вслуша в този звук, подобен на ехо от дълбок гръм, и се смути. Нещо близко изведнъж долетя до усетливото й сърце — тъй и жената, и конете познаха от един път Нала по тропота на неговата колесница. Слоновете в царските обори и пауните по царския покрив настръхнаха. Те изведнъж се разтрепераха: слоновете дигнаха хоботи, протегнаха шии в радостен страх, като че ли усещат близка буря, която обещава дъжд, а пауните закрякаха.
Дамаянти си мислеше: „Този тропот на колесница и шумно шумолене, които тревожат небето и земята, пронизват душата ми. Това е Нала, моят съпруг. Ако ме е излъгало сърцето, по-добре ще бъде да не живея; ще се хвърля в жарките обятия на пламъка, за да свърша тъгата на самотния си живот.“
С такива тежки мисли Дамаянти седеше с младата си слугиня Кезина в беседката на двореца. Ето те виждат, че в широкия двор с трясък и гръм влизат коне и колесница, в която има трима души: цар Ритупарна, Вахука и Варшнея. А де е Нала?… С мъчителен страх гледаше Дамаянти. Тя видя царя; след това позна Варшнея; най-после загледа безобразния им спътник — той й е непознат. Тогава Ритупарна слезе от колесницата, Варшнея — също, а Вахука почна да разпряга конете.
От другата колесница слезе и Бима да въведе госта. Царете се поклониха учтиво един другиму, макар че и двамата не знаеха какво да си кажат. Ритупарна се озърна и не забеляза в царския дворец нищо, което да напомня за утрешния голям празник. Той си помисли: „Аз съм лековерно измамен с лъжливо известие“, и каза на Бима:
— Желая ти здраве и дълги години!
Бима отговори със същите любезни думи и след това попита:
— Какво е довело при нас, в столицата ни Видарба, великия гост?
Като чу този въпрос и като не видя никъде никакъв знак, че другите царе и князе са в царския дворец, айодийският цар отговори:
— Аз исках да се видя с тебе, добродушния Бима, и като се запозная, да се науча, всичко ли благоденства в твоето царство?
Такъв отговор се показа чуден на мъдрия Бима и непонятно му бе как е дошло на ум на цар Ритупарна да предприеме такъв дълъг път само да се научи здрав ли е царят на Видарба, когото дори не познава.
„Тук има навярно друга причина — си помисли той. — Ще се научим по-сетне.“
После подаде ласкаво ръка на госта и каза:
— Заповядай, цар Ритупарна, ние се много радваме. Но ти си уморен. Влез и си отпочини; всичко, що заповядаш, ще бъде изпълнено.
Заедно с Варшнея Ритупарна влезе в двореца, а Вахука изпрегна добрите коне и ги отведе в оборите. Подир това се върна, седна пак на предишното си място в колесницата и скоро цял потъна в скръбна размисъл.
Като го видя отгоре, Дамаянти въздъхна дълбоко. „Наистина ли се е измамило моето сърце? — си каза тя. — Но тропотът на колесницата ми бе познат, а Нала не виждам. Или Варшнея е взел неговото изкуство? Или боговете са го открили на Ритупарна?“ Тъй Дамаянти се мъчеше от тежко съмнение. Най-после тя се обърна към вярната Кезина, своята слугиня, и й каза:
— Слушай, Кезино, иди и разбери: кой е тоя, дето седи в колесницата тъй навъсен, с грозно лице и къси ръце? Помъчи се да узнаеш кой е той. Мене ме тревожи подозрението: дали не е Нала в чужд образ? Ти ето какво ще направиш: като говориш с него, повтори, уж случайно, тези думи, които заповядах да повтарят брамините; всичко, което ти каже, помни и ми го предай.
Тозчас Кезина отиде при Вахука, а Дамаянти остана там, дето си беше. Кезина се приближи до Вахука и му каза:
— Благородни гости, добре сте дошли във Видарба. Царската дъщеря Дамаянти ми заръча да узная: защо сте дошли и откъде?
— Ние сме от Айодия, царството на цар Ритупарна — каза Вахука. — Като узна от брамините, че Дамаянти отново ще си избира мъж, айодийският цар със своите бързоноги коне, които управлявам аз, долетя тук, за да се яви с другите на избора.
— Но ти не си сам при царя: вие сте двама. Кой е твоят другар? Ти сам кой си, отде си и как си постъпил на служба при Ритупарна?
— Моят другар е Варшнея, бивш коняр на Нала. Мене ме казват Вахука. Служа при царя като коняр, но мога да служа също и в готварница, понеже зная да готвя тъй вкусна храна, както и да управлявам коне.