— Кажи ми, Вахука, знаеш ли някой верен мъж, способен тайно да напусне жена си и заспала с твърда вяра в неговата защита, да я изостави в гората, сама, без дреха, без храна, без стряха? Това направи с мене, Вахука, моят съпруг Нала. С какво съм го оскърбила? И как, Вахука, той е могъл да измени на своята Дамаянти, която на драго сърце е разделяла е него и скръб, и бедност, и срам, и изгнание — да измени на тази, на която е казал при годежа: „Отсега ще те почитам и обичам и с тебе ще деля радост и скръб, богатство и бедност, и всичко в живота.“ Вахука, кажи ми, как е могъл така да се измени, че всичко да забрави?
Разбит и бледен, Нала безмълвно слушаше Дамаянти. Очите й, светлозарни звезди, бяха покрити с облак от скръб и като бърз поток през гъстите й клепачи капеха сълзи.
— Че изгуби нишадското царство, не е виновен Нала — отговори Вахука. — Злобният Кали му взе ума и се вмъкна коварно в сърцето му. Нала в безумието си те изостави спяща; когато в гората ти прокълна врага, без да знаеш кой е той, твоите клетви пронизаха Кали, който спокойно владееше Наловото сърце; от това време той страда, като пламък в пламъци, заключен в страдащия Нала като в мрачна тъмница. Нала е избавен вече от нечистия дух и от всяка клетва ще бъде свободен, когато се види с жена си, ако намери, че тя е запазила верността и любовта си. Сега, отговори ми, Дамаянти: запазила ли си любовта, запазила ли си верността? Навсякъде по света ходят скороходци и отвсякъде ти свикваш нови младоженци в замяна на погиналия Нала.
Като чу жалбите на Нала, Дамаянти отговори:
— Ти ли, предпочетен пред боговете, ме оскверняваш с такова подозрение? Аз сама проводих брамина при Ритупарна с лъжливо известие за новия избор във Видарба. Сърцето ми узна, че ти, Вахука, си Нала, и невинната ми лъжа сполучи. Господарю, докосвам се до коляното ти, със спокойно сърце и с клетва казвам: любовта и верността към тебе съм спазила във всичката им чистота. Вятърът знае всичко: нека ми бъде обвинител, ако съм направила нещо, недостойно за вярна жена; слънцето, което всичко вижда, нека бъде мой обвинител; нека и небесните сили, които пазят небето и земята, повтарят самата истина.
Ето вятърът се отзова от небето и така гласи неговият отговор: „Като небето е чиста Дамаянти, вярвай в нея и подай й ръка!“
С такова чудно свидетелство, изцелен от своето подозрение, Нала си спомни онова, което му бе казал на прощаване змийският цар.
Погледна в дадения му огледален щит и в миг се яви предишният Нала, който простря ръце към своята Дамаянти. Дамаянти притисна главата на Нала до гърдите си.
Така, след толкова мъки, Нала се завърна при Дамаянти.
Рано, току-що се показа слънцето на изток, разбудиха царя с неочакваната радостна новина. „Нала се върна — каза царицата на Бима, — Дамаянти е пак с мъжа си.“
Бима, изумен от такова известие, повдигна вежди, царицата му откри с каква хитрост Дамаянти е примамила цар Нала във Видарба и с каква измислица е бил излъган цар Ритупарна. Бима се усмихна и отговори кратко:
— Аз ви прощавам тази женска хитрост само защото сполучихте.
Тогава се явиха Нала и Дамаянти заедно с децата си. Нала се приближи до дядо си, а Дамаянти — до майка си. Благодушният цар Бима ласкаво прие зетя си като син и с нежен поглед поздрави Дамаянти с възвърнатото щастие. Скоро след това дойдоха и братята, подадоха на Нала ръка и се прегърнаха със сестра си. След туй отвсякъде захванаха да се стичат сродници и близки; ето най-после и цяла Видарба се изпълни с тържествен шум: къщите се накитиха, по стрехите се развяваха знамена, всичките площади и улици закипяха от народ, а в храмовете горяха жертвеници. И сам Ритупарна се научи, че неговият коняр Вахука се преобърнал на Нала, че Дамаянти намерила мъжа си, че от нов избор тя няма нужда. Тогава той се приближи до Нала и му каза:
— Поздравявам те, благородни нишадски царю! Ако съм ти сторил нещо лошо, когато живееше у мене като слуга, то неволно съм го сторил: не знаех твоите тайни и те моля за прошка.
А Нала отговори:
— Царю Ритупарна, нито сянка оскърбление не съм видял от тебе; но и да съм бил оскърбен, неприлично е Нала да вземе върху си оскърблението, нанесено на Вахука. Ти беше благосклонен към мене, когато живеех под твоята стряха, а сега бъди благосклонен брат на нишадския цар Нала. Ти сам виждаш, че няма вече Вахука да ти бъде коняр; несъмнено е, че и Варшнея ще поиска да постъпи на предишната си служба. Но ти, царю Ритупарна, не ще изгубиш нищо: дара си да управлявам коне аз ти го давам, тъй както ти ми даде силата да смятам заедно с изкуството да играеш на зарове; и сега ти сам ще се върнеш в Айода с такава бързина, с каквато пристигна оттам с Вахука. А аз ще видя какво ще спечеля с изкуството, което ми даде.