Нов трус, не толкова силен. Един от ескортиращите крайцери се взриви на парчета. Изображението му се пръсна и изгасна. Всички гледахме като хипнотизирани екрана, затаили дъх.
— Приближаващи ракети?
— Нищо, сър — каза Рафим. — Няма топлинни сигнатури. Сензорите за движение не отчитат нищо. Ако са ракети, може да са твърде малки, за да ги засечем, или се носят без активна тяга и затова нямат топлинна сигнатура. Не знам, сър.
— Мини — каза внезапно капитан Сарин.
Погледнах я и кимнах.
— Има логика. Врагът е разположил мини около пръстена. Знаели са, че макросите ще влязат оттам, и са им заложили капан — на тях и на нас.
— Макросите променят формацията си, сър — каза Рафим.
Погледнах към екрана. Явно и макросите се бяха сетили за мините. Крайцерите се подреждаха в колона по един, като нашият кораб се падаше последен. Движеха се напред един след друг.
— Е, поне вече знаем, че ги е грижа за нас — казах аз.
Наблюдавахме напрегнато екрана. Колоната ни убиваше скоростта и навлизаше в орбита около планетата. Докато се озовем в стабилна орбита, още два крайцера изчезнаха от екрана.
— Да чуя някакъв резервен план — настоях аз.
— Какъв план, сър? Какво бихме могли да направим? — попита майор Робинсън.
— Точно това искам да ми кажете.
— Тоест, ако нашият кораб бъде ударен? Не знам. Да се измъкнем някак?
Погледнах го.
— За тази цел ще трябва да взривим вратите на трюма.
Той кимна.
— Това можем да го направим, после ще освободим магнитните ключалки на тухлите и те ще паднат през отвора.
Посочих го с пръст.
— Добра идея. Ако унищожат и последния крайцер, ще извадим няколко танка и ще взривим задната врата.
— Няма да свърши работа — каза навигаторът.
— Защо? — сопнах му се аз.
— Все още сме в режим на обратно ускорение, сър. На практика летим назад. Двигателите сочат напред, а носът се пада кърма — отговори навигаторът. — Дори ако взривим вратите, тухлите няма да изпаднат от трюма. Силите на ускорението ще ни тласкат в обратна посока, навътре.
— Бихме могли да напълним трюма с газ — предложи капитан Сарин. — Така при взривяването на вратите газът ще изтече навън, за да се изравни налягането. Няма ли газът да повлече и нас на излизане?
— Първоначално — може би — отговори навигаторът, зает с изчисления. — Но докато двигателите на кораба работят, ускорението ще ни тласка обратно в трюма.
Въздъхнах дълбоко.
— Нека все пак се подготвим. Два танка да излязат от гаражите си. Не е изключено корабът да се завърти за атака. Искам да сме готови за такава възможност.
— Ако ни ударят, докато хората изкарват танковете… — каза майор Робинсън и поклати глава.
— Пехотинците не са фенове на вечния живот — казах аз. — Освен това предпочитам да загубя десет човека, вместо хиляди. Предайте заповедта.
През следващия час се движехме в стабилна орбита и гледахме как крайцерите стрелят с големите оръдия, които бяха привлекли вниманието ни още на Земята. Каквито и муниции да използваха, резултатът беше огнена топка с радиационни емисии. Обстрелваха най-вече планинските области. Явно военните бази на врага се намираха там. За моя изненада никой на планетата не стреляше по нас.
Почти си бяхме отдъхнали, когато още един крайцер се взриви, унищожен от мина. Оставаше ни само един. След като направихме две пълни обиколки на планетата без повече жертви, най-сетне се успокоихме — по всичко личеше, че макросите са разминирали пътека около планетата, пък било то и на висока цена. Последният оцелял крайцер бе прекратил стрелбата. Вероятно му бяха свършили мишените. Така и не се наложи да издам заповедта за взривяването на вратите… нито другата, за завземане на макроския кораб.
— Това с мините е много добра идея, между другото — казах на майор Робинсън. — Вършат работа срещу макросите. Те, както знаем, са склонни да се бият до смърт, влязат ли веднъж в сражение. Според мен това е слабост. След като са изгубили по-голямата част от войската си, повечето земни командири биха се оттеглили. Но макросите не обичат да бият отбой.
— Макросите са наши съюзници, сър — каза уж с възмущение Робинсън. — Не получихте ли паметната бележка в този смисъл?
— Бележката я написах аз — казах с крива усмивка. — Просто мисля в бъдеще време… Мисля дали да не заложим свои мини при пръстените като предпазна мярка срещу нашественици. Така ще свалим много от тях на ранен етап без загуби от наша страна.
Робинсън ме погледна и се ухили.
— Още една полезна разузнавателна информация, получена по време на мисията ни.