Температурата падна рязко. Като във всяка пустиня дните бяха горещи, а нощите — изненадващо студени. За щастие костюмите ни се справяха без проблем с температурните амплитуди. Бяхме се подготвили за много по-лоши условия.
Все още свързвахме тухлите, когато врагът ни удари. Буболечките — или червеите, както вече ги наричахме, — се оказаха по-умни от очакваното. Най-добрата стратегия срещу вражески плацдарм е да го удариш масирано в първия удобен момент, преди да се е окопал. Всяка инвазия е най-уязвима в първите си часове. Ние не бяхме готови. Не ни беше останало време да се окопаем. Подсигурили бяхме само част от терена. Не познавахме околността. Не беше останало време да разпратим разузнавателни патрули. Укрепленията ни не бяха завършени.
— Сър — чух в слушалките си. — Тук майор Ямада. Засичам вражески единици.
— Какви са данните от танковете, майоре? — попитах аз. Спрях сред камънаците и се заслушах напрегнато. Ямада командваше реещите се танкове. Те бяха основната ми отбранителна единица в този преходен период, докато още работехме по укрепленията. И още по-важно, на този етап само те разполагаха със сензори. Всеки танк беше снабден със сензорен модул като онзи, който бях влачил до корпуса на макроския кораб. Докато не приключехме с монтирането на стационарните сензори и лазерните кули, танковете бяха единствените ми очи, единственото ми средство за отбрана.
— Множество обекти, които се приближават в колони — каза Ямада. — Сканирахме равнината с инфрачервени камери и те не засичат нищо.
Кимнах.
— Което ме навежда на мисълта, че врагът копае тунели в земята под нас. Трябва да мислим в три измерения, майоре. Подгответе се за битка. Да не виждам танкисти, които са излезли да пуснат една вода край машините си. Патрулирайте периметъра. Искам танковете в движение, а не да клечат като патици за обстрел.
— Слушам, сър — каза Ямада и прекъсна връзката.
След секунди танковата бригада се издигна над терена, разпръсна се и машините започнаха обход на периметъра. Лазерните кули се въртяха самостоятелно, насочени надолу, към земята.
— Пехотинци — казах по общия канал. — Предстои контакт с врага. Ще атакуват всеки момент. Заемете местата си и очаквайте неочакваното.
Макар нощта на Хелиос да беше непрогледна, лагерът се къпеше в светлината на прожекторите, монтирани на покрива на всички тухли, които бяхме успели да подредим и свържем. Наблюдавах отвисоко реакцията на хората си. Раздвижването на танковете ги беше разтревожило, но моето съобщение ги хвърли в паника. Разтичаха се да търсят прикритие, най-вече в естествените падини на терена и в дупките, които бяхме изкопали.
Последното ме вбеси, макар реакцията им да беше обяснима. Отворих отново общия канал.
— Пехотинци, разкарайте се от дупките. Да не виждам и един ботуш на земята. Качете се върху тухлите или се прикрийте зад скалите, нависоко. Действайте.
Последва ново раздвижване — хората се закатериха към високите места, настройваха в движение екипировката си, крещяха.
Червеите не ни дадоха много време. Както можеше да се очаква, нападнаха изпод земята. Не бях очаквал обаче машините, с чиято помощ го направиха. А беше трябвало да го очаквам, осъзнах, когато механизираната атака ни удари през песъчливата почва на Хелиос. Знаел бях, че червеите са високотехнологична раса. Въпреки това бях продължил да мисля за тях като за голи твари. Същества, способни да заложат термоядрени мини в космоса, едва ли биха ни нападнали, въоръжени с щипки и градински сечива. Само дето винаги си го бях представял като лов на буболечки. Близък бой с ножове или нещо такова. Пехотинци, които отварят просеки през прииждаща беззащитна плът.
Е, не стана така. Червеите ни нападнаха с машини. Чудатите им превозни средства приличаха на цилиндрични шейни от оребрен гъвкав метал. Сетих се за широкия оребрен маркуч на пералня, онзи, по който се отвежда мръсната вода. Първото, което видях в мрака, бяха ярките проблясъци на лъчевите оръдия, монтирани при конусовидните носове на шейните. Бързо съобразих, че основното предназначение на лъчите е да стопяват почвата пред земекопните машини, но сигурно можеха да се използват и като оръжия. А после машините изригнаха в цялата си дължина от земята и нападнаха танковете ни и укреплението от тухли зад тях. Червеите яздеха шейните, подаваха се от отвори в гъвкавия метал. Приличаха на змии, които се изправят за атака. Имаха портативни оръжия, нещо като пушки. Ръце нямаха, само множество малки крака и мандибули. Именно с тези израстъци боравеха с оръжията си, които бяха прикрепени към телата им с нещо като сбруи. Все повече земекопни шейни изригваха от почвата на Хелиос. Червеите стреляха от шейните си като древни гърци в бойни колесници.