— А след това какво ще правиш?
— Ще преброя мъртвите. Ще планирам следващото сражение.
— Искаш ли компания за душа?
Замислих се. Не погледнах към нея.
— Не знам. Душкабината е малка.
И тогава Сандра ме изрита в задника. Най-после се разсмях, посегнах назад и хванах крака ѝ. Сандра боравеше добре с пистолет, справяше се горе-долу с ножа, но в бойните изкуства никаква я нямаше. Вдигнах крака ѝ нагоре и я преметнах странично, при което тя се стовари тежко по лице на земята. Болезнено падане, със или без нанити. Особено на планета с гравитацията на Хелиос. Да се спънеш и да паднеш по лице тук беше равносилно на скок от покрив на Земята — гравитацията буквално те сграбчваше и те дръпваше надолу. Помогнах ѝ да се изправи, като не спирах да се смея.
— Пусни ме — изръмжа тя.
Помислих си дали наистина да не я пусна, преди да е стъпила здраво на крака, така че пак да забие нос в земята, но реших, че не искам да прекрачвам границата. А може би вече я бях прекрачил.
— Защо го направи? — попита тя.
— Защо ти позволих да ме изриташ в задника ли?
— Не, имах предвид… — започна тя и млъкна. — Толкова се притесних, Кайл. Мразя да се чувствам така и ти го знаеш. Измъкна ми се, без да кажеш и дума. Трябваше да ми кажеш, че отиваш да се биеш с червеи на дъното на някаква дупка. Часове наред те мислех за мъртъв. Разбираш ли? Часове!
— И аз мислех, че съм мъртъв.
Сандра пристъпваше от крак на крак и мълчеше. Отдъхнах си, че няма да продължи с конското. Това беше едно от нещата, които ценях у нея. Не беше от словесния тип. Когато я вбесиш, не ти изнасяше речи… просто внимаваш откъде ще дойде ударът.
— Ако пак ме преметнеш, ще ти обръсна косата, докато спиш — каза тя.
— А ти внимавай за пръстите си, защото хапя лошо.
Върнахме се в стаите си в командния модул. Съблякох се и се напъхах в душкабината. Беше едно от малкото помещения за лична хигиена в базата, което не беше за общо ползване. Шефска привилегия.
След малко, когато душкабината се изпълни с приятна пара, Сандра се вмъкна при мен. Не каза и дума. Тялото ѝ беше прекрасно и настоятелно. Кабинката наистина беше тясна за подобни упражнения, но се справихме някак.
49.
Следващите две денонощия посветих на фабриките, които бяхме монтирали в центъра на базата. Настроих ги да произвеждат нови, едрогабаритни компоненти. Започнах с базовия дизайн на реещите се танкове и внесох множество промени. Планът ми беше да наподобя шейните-дълбачки на червеите. Новите ни танкове щяха да са дълги и цилиндрични. Лазерите щяха да са при носовете, с много къс обхват и голяма мощност.
Сведох списъка с вградените системи до минимум. Модифицираните танкове се нуждаеха от гравитационни системи и реактори, разбира се, иначе не биха могли да се движат. Всичките ми наномашини досега бяха с твърд корпус, но не и тези. За да се движат свободно през пръст и скала, външната им обвивка трябваше да наподобява плът. Така лесно щяха да се провират през скални стеснения под земята, по подобие на местните червеи. Телесните контури и еластичността се осигуряваха от нанитни маси на принципа на балона. Работех с вериги от нанити, оформящи мехурчест външен слой, или „кожа“, достатъчно еластичен и гъвкав. Кожата поддаваше на натиск, но ако натискът се окажеше твърде силен или внезапен, външният слой се изпъваше и ставаше твърд — така елиминирахме опасността машините да се спукат като сапунени мехури. При нужда щяха да се втвърдяват като корубата на костенурка, за да защитят пехотинците вътре.
На третия „ден“ — още пишех програмни и тестови кодове — капитан Сарин прекъсна заниманията ми.
— Сър? Входящо съобщение от макросите. Мисля, че искат да говорят с вас.
Примигнах и потърках очи.
— Прехвърли обаждането тук.
— Може ли и ние да слушаме? — попита тя.
— Разбира се.
— Прехвърлям обаждането.
Наложи се да изчакам десетина секунди.
— Идентифицирай се.
— Тук Кайл Ригс, командващ обединените сили на Земята — отговорих аз.
— Надхвърлихте времето на мисията.
Вдигнах вежди. Това беше новина за мен.
— Не ни беше даден краен срок за изпълнение на мисията.
— Това няма връзка. Надхвърлихме времето на мисията.
Въздъхнах. Главата ми се пълнеше с хапливи отговори. Побързах да ги разкарам. Този подход не даваше резултат, когато си имаш работа с макросите.
— Искаме съдействие — казах аз, — за да се впишем в графика.
— Уточни.
— Използвайте оръдията си въздух-земя, за да разрушите вражеската крепост.
— Мунициите са на минимални количества. Планинската черупка на врага е прекалено издръжлива. Искането отхвърлено.