Думите отекнаха в главата ми: „планинската черупка на врага“. Интересно. Също толкова интересно беше, че макросите имаха лимит на огневата мощ и мунициите си. Единствената лоша новина беше, че явно им е омръзнало да ни гледат как клечим в базата си и се отбраняваме срещу атаките на червеите.
— Ще атакуваме след шестнайсет местни дни — казах.
— Неприемливо. Надхвърлихте времето на мисията.
— Да, схванах. Искаме удължаване на времето.
— Прието. Трябва да атакувате в рамките на два местни дни.
Замислих се. Осемнайсет часа? Направих няколко бързи изчисления с помощта на компютъра. Едва ли щях да съм готов и с един модифициран танк за толкова кратко време.
— Не знам дали ще сме готови толкова скоро. Обяснете последствията от неизпълнението на заповедта.
— Тази флотска единица ще извърши стратегическо изтегляне след два местни дни.
— Разяснете последното. Ще ни качите на борда на транспортния кораб и ще напуснете системата след два дни?
— Не. Експерименталните наземни сили ще останат на място.
Изстинах. Да останем на Хелиос завинаги?
— Кажете ми кога ще се върнете да ни приберете.
— Целевите светове са разпределени по приоритетен график. Когато тази цел се озове отново на първо място в графика, макроският флот ще се върне.
— Уточнете времевия интервал.
— Неизвестен.
Дишането ми се ускоряваше. Нищо не можех да направя по въпроса. „Неизвестен“ можеше да означава цяла вечност.
— Ще атакуваме в рамките на два местни дни.
— Прието — каза монотонният макроски глас.
— Как ще разберете, че сме достигнали целта си?
— Макроското командване трябва да бъде свързано към целевата точка.
Смръщих вежди. Нямах представа за какво говорят.
— Искате да се свържем с вас, когато стигнем до центъра на планината?
— Макроското командване трябва да бъде свързано към целевата точка.
Изръмжах. Искаха да бъдат „свързани“ с целевата точка. Не се сещах за друг начин, освен да повлека със себе си нанитна нишка в планинските недра. Радиосигналите не можеха да проникнат през толкова дебел скален масив.
— Ще вземем нанитна нишка със себе си в планината. Когато стигнем целевата точка, ще осъществим контакт.
— Прието. Край на връзката.
Връзката прекъсна. Седях и зяпах компютърния екран. После се заех с поредните изчисления, спирах само колкото да помисля върху едно или друго.
Звуков сигнал оповести още една молба за отваряне на канал. От майор Робинсън — той, както и всички офицери от щаба, бяха чули разговора ми с макросите. Отворих канал за връзка.
— Сър — каза притеснено Робинсън. — Няма начин да сме готови за атака след два дни.
— Ще бъдем готови, майоре — казах аз.
— Как, сър?
— Ще използваме реещите се танкове. Ще настроим съществуващите големи лазери така, че да ги превърнем в дълбачки, и ще ги монтираме на носовете на танковете. Колкото до шаситата, дълбаещите шейни, които планирахме, използват същите компоненти като реещите се танкове.
— Подземни реещи се танкове, сър? — попита Робинсън невярващо.
— Прав си. Звучи тъпо. Хайде да ги наречем „дълбаещи танкове“. Харесва ми.
— Дори да предположим, че можем да построим тези машини… и че те ще работят — каза той, — нали си давате сметка, че няма начин да натоварим в тях достатъчно хора? Броят им е малък.
— Ще издуем нанитните корпуси, така че да натоварим възможно най-много хора. Като стигнем планината, ще разтоварим пехотинците и те ще продължат в тунелите пеша.
Робинсън помълча няколко секунди.
— Това ще означава да оставим базата без защита, сър.
— Да се надяваме, че червеите ще се съсредоточат върху атаката ни, а няма да ударят по базата.
— Наистина ли мислите, че макросите ще се изтеглят и ще ни зарежат тук? В стила им ли е просто да се откажат и да избягат? Дали не е просто блъф, сър?
— Опитът ми показва, че компютрите рядко блъфират, майоре. А и залогът определено е по-голям.
— В какъв смисъл?
— Ами ако въпросният им приоритетен график включва и Земята като цел? Не е изключено да приемат провала на мисията ни тук като нарушение на първоначалната ни договорка. Сметнат ли ни за безполезни, Земята като нищо може да влезе отново в списъка им с мишени.
— Ако не възразявате, бих искал да отбележа за протокола, че намирам плана ви за крайно незадоволителен, сър — каза той.
— Възражението ти е записано и архивирано, майор Робинсън — отвърнах с най-официалния си глас. — Ригс, край.