— Робинсън? — казах, без да се обръщам. — Какво искаш?
Той спря и остана на място за няколко секунди. Обърнах се да го погледна. Устата му се отвори, затвори се и се отвори отново. Изгубих интерес и насочих вниманието си обратно към запасите ни от титан. По-малко от шестстотин кюлчета. Трябваше да стигнат.
— Полковник? — каза Робинсън, видимо разстроен.
Дори не си направих труда да го погледна. После гласът му внезапно се промени. Стана по-силен и решителен. Понякога пренебрежението има този ефект върху хората.
— Сър, погледнете ме, моля ви.
— Вече си говорим на „вие“, а? — попитах и се обърнах да го погледна.
— Да. Помислих върху думите ви. Работя тук от месеци и знам, че вероятно сте прав. Аз… бих искал да продължа да работя за Звездната армада, сър. Ще се подложа на инжекциите. Ще се задоволя с майорския чин.
Усмихнах се. Едва-едва, бегло потрепване на устните, но все пак усмивка. Отидох при него и го погледнах в очите. Стиснах му ръката. Постарах се да не му смажа костите.
— Знаех, че няма да сбъркаш в избора си, Робинсън — излъгах. — Сега излез, иди през две врати. Там има специален стол. Ще пратя някого да… да ти помогне с коланите.
Майорът пребледня, но все пак кимна и тръгна с уверена походка. Надявах се, че няма да крещи твърде много — крясъците ме разсейваха, а трябваше да помисля как да препрограмирам машините. Надявах се също, че не е от онези, които си дерат лицата — така щеше да стане още по-лошо. Робинсън ми трябваше във форма и всеки час беше от значение.
— Робинсън? — извиках след него.
— Сър?
— Прилича на неприятна процедура при зъболекар. Просто си повтаряй, че ще свърши за няколко минути.
— Да, сър — каза той.
Преди да се обърне, ми се стори леко позеленял. Може би не обичаше зъболекарите.
Върнах се към материалите. Не бях съвсем сигурен, но ми се струваше, че разполагам с достатъчно от редките метали и елементи, за да свърша онова, което бях намислил. За по-обикновените неща като никел, бор, силиконови лубриканти и други подобни не се тревожех. От тях имахме много. Тревожех се за редките елементи като стронций, паладий, самарий и талий. Дори запасите от плутоний, макар и немалки, не оправдаха очакванията ми — надявал се бях, че имаме повече на склад.
Въведох няколко стойности на таблета и направих съответните изчисления. Чакаше ме сериозно мислене. Трябваше ми нов вид кораб, при това евтин. Кораб, който да е ефективен, впечатляващ и лесен за конструиране. Прокарах ръка по лицето си и кимнах замислено. Май имаше шанс да стане.
— Производствена единица — обърнах се към машината, която клечеше мълчаливо пред мен. — Отговори.
— Единица 14 отговаря.
Аз ги бях научил да правят това. Трудно ми беше да им измисля имена, затова имаха номера. Програмирал ги бях да отговарят на общото наименование и на личния си номер.
— Добре, Четиринайсет. Отвори групова връзка.
— Групова връзка отворена.
— Прекратете текущото производство и преработвателните етапи. Ако е възможно, рециклирайте основните материали.
— Предавам. Единиците отговарят. Единици 6, 17 и 35 не могат да приведат в действие нареждането за прекратяване на процесите.
— Няма проблем. Единиците, които не могат да изпълнят заповедта веднага, нека я оставят на изчакване за първия възможен момент.
Единица 14 прекрати производството си. Из цялата база малките фабрики преминаваха в режим изчакване, а онези, които бяха преполовили производството на компонент, щяха да обърнат процеса и да разбият недовършения компонент до началните му суровини, които да бъдат използвани повторно. Изглеждаше като загуба на ресурс, но в момента не ми трябваха още тежки лазери. Трябваха ми кораби, при това бързо.
— Отвори място за нова програма — продължих аз. — Начало.
— Начало потвърдено — каза Четиринайсет. — Единиците отговарят. Единици 6, 35 и…
— Знам, знам, не могат да приведат заповедта в действие. Прекрати доклада. — Разтрих слепоочията си с пръсти. Общуването с фабриките беше по-досадно дори от общуването с „Аламо“. Разбираха кажи-речи само от производство. Опитал се бях да им измъкна информация за наносите и за техните създатели, но бързо се отказах. Невралните им мрежи явно не разполагаха с достатъчно нанити за нещо повече от преките им производствени функции.
— Четиринайсет, по време на тази групова сесия не е необходимо да ми докладваш за възникващите грешки при другите единици. Докладвай само потвържденията и сериозните повреди. Нека другите единици да оставят заповедите ми на изчакване. Не е нужно да ги изпълняват веднага, а когато са в състояние.