Наближили бяхме първия голям завой по пътя си, на изток. Погледнах назад. Там, под червения блясък на голямото слънце, нещата изглеждаха много по-безопасни.
— Дълбаещите танкове да се обърнат на запад. Ще копаем в стената. Да видим какво има там.
По цялата колона, нагоре и надолу от мен, очилата на пехотинците почерняха автоматично. Същото се случи и с моите миг преди големите късообхватни лазери да разцъфнат с ослепителна светлина. Стиснах клепачи, но очите въпреки това ме заболяха. Пуснах пушката си да увисне на ремъка и закрих лицето си с ръце. По общия канал наредих на всички да направят същото. Важно бе зрението ни да е наред, когато танковете приключат със задачата си.
Единайсет големи димящи дупки се отваряха в каменната стена. Проходът се изпълни със сива пара. Атомизирана скала ревеше около мен. Усетих как климатизиращата система на костюма ми се включва, за да компенсира резкия скок във външната температура. Вградените вентилатори се въртяха все по-бързо, звукът им се покачи с няколко октави.
А после светлината, просмукваща се между пръстите ми, намали интензитета си. Дръзнах да надникна с лявото си око. Дълбаещите танкове бяха навлезли в изкопаните дупки. Всички, с изключение на няколко в края на колоната. Свъсих вежди.
— Трите танка в края, прекратете дълбаенето. Останалите да продължат — извиках. Затичах се към последните машини в колоната. Дълбаещите им конуси се бяха нагрели до тъмночервено.
— Не се получава, сър — каза пилотът на най-близката машина, след като слезе от танка си и застана до мен.
Огледахме заедно стената. Намирахме се само на няколкостотин метра от входа на тунела. Скалата беше почерняла, но извън това почти нямаше следа от напъните на дълбачката ни.
— Тази скала не е като онази по-навътре, сър — каза танкистът. — Явно близо до входа е много по-твърда.
Кимнах.
— Вкарай танка си навътре. Където е по-меко.
Хукнах назад към своята рота, като размишлявах в движение върху видяното. Дали нямаше връзка между мъртвите червеи, закопани в подножието на планината, и по-високата плътност на скалната маса при входа? От думите на макросите излизаше, че планината има здрава черупка и обстрелът ѝ от космоса не е дал очаквания ефект. Предполагах, че неведнъж са се опитвали да я пробият от орбита. Може би това обясняваше наличието на толкова мъртви червеи отвън. Може би, като при мравуняците, червеите бяха дали милиони жертви в жива сила, но самата планина бе издържала на атаките.
Спрях при първия дълбаещ танк, който бележеше напредък. Беше хлътнал наполовина в изкопаната дупка. Уви, напредъкът очевидно бе твърде бавен. Никога нямаше да стигнем до сърцето на планината с тази скорост — метър за минута.
— Сър, елате тук! — каза майор Ямада, който отговаряше за танковете. — Водещият танк докладва за внезапна промяна в плътността на скалата!
— Казвай, майоре.
— На десетия метър става много по-лесно, сър. Много по-лесно.
Плеснах Куон по гърдите, докато го подминавах на бегом. Той се затича след мен към челото на дългата ни колона от дълбачки и хора.
Радостта ми не трая дълго. Червеите избраха точно този момент да възразят срещу присъствието ни на своя територия.
51.
— Червеи, полковник Ригс! Милиарди червеи!
Крясъкът прозвуча в шлема ми. Дойде по командния канал, подалият го не се идентифицира. Реших, че е някой от танкистите на дълбачните машини. Явно бях прав, защото миг по-късно чух как танкът в челото на колоната откри стрелба. Лазерите при конусовидните носове на дълбачките можеха да работят в два режима — с равномерно пулсиращ лъч, настроен да топи скала на метър от носа на машината, както и с фокусирани лъчи като оръжие с къс обхват.
— Докладвай! — ревнах, докато тичах към челото на колоната. Тежките стъпки зад мен показваха, че Куон ме е последвал. — Ти ли си, Ямада? Уточни вражеските единици.
Още стрелба изригна пред мен. Стори ми се, че идва от втория танк в колоната.
— Пробихме… в нещо като пещера — дойде отговорът. Накъсаният глас пращеше в микрофона. — Докладва майор Ямада от водещия танк.
— Всички танкове да прекратят копането — наредих. — Изтеглете се в главния тунел. Имаме пробив.
— Придвижват нещо голямо, сър. Не мога да го фокусирам, далече е.
Намръщих се. Толкова далече, че да е извън обхват? Явно Ямада беше пробил в много голяма пещера. Лазерното оръжие на танковете лесно прихващаше цели в двестаметровия обсег.
Стигнах до челото на колоната задъхан и разбутах група пехотинци, които се опитваха да помогнат на дълбачката, но не можеха да минат покрай нея в тесния току-що прокопан тунел. Ямада се опитваше да изкара танка си на заден ход, пехотинците бързаха да се махнат от пътя му. Така и не успя обаче. Чу се силен трясък, после предницата на танка се взриви. Някакъв снаряд беше видял сметката на машината.