Първите петдесет метра изминахме без проблем. Явно точно тогава червеите разбраха какво правим. Прекратиха стрелбата по танка, който беше непробиваем за проектилите им. Вместо това започнаха да копаят.
— Оглеждайте се за червеи — казах аз. — Може да се появят изпод краката ни.
Точно тогава големият лазер на танка се обади и окъпа всичко пред себе си в нажежена вълна. Цели откоси коралова растителност почерняха и се сгърчиха. Червеите, попаднали в обсега на мощното късообхватно оръдие, буквално се изпариха. Все едно бяхме метнали запалена факла в гнездо на личинки.
Вече бяхме много близо до началото на кораловата гора, когато разбрахме какво са намислили червеите. Прокопали бяха тунели по пътя ни, точно под повърхността. Когато танкът ни мина над един от капаните, земята внезапно пропадна, а заедно с нея и дясната страна на машината. Мозъчната кутия нямаше опит в бойна обстановка. Претоварените стабилизатори нададоха вой. Танкът се мяташе като изплашено животинче в опит да възстанови равновесието си. Дясната му страна беше пострадала при първоначалното свличане и увеличената тяга преобърна машината на една страна. При контакта си със земята голямото оръдие, все още в режим на стрелба, избухна.
— Това е то, момчета! Разпръснете се и атакувайте! — извиках.
Без повече бавене хукнах към кораловата гора покрай горящите останки на дълбачката. Чувах ботуши да трополят зад мен, но не се обърнах да видя кой ме е последвал и кой — не. Зърнах неколцина пехотинци да потъват в меката пръст, засмукани от жадни за кръв червеи.
Извадих лазерния си пистолет и започнах да стрелям по всичко, което ми се стореше дори в минимална степен съмнително. Оставих пушката да виси на ремъка си, защото ранената ми ръка още не бе в състояние да борави с нея. Очилата ми потъмняваха периодично, реагирайки на стрелбата наоколо, и тази бърза, непредсказуема промяна в светлинния фон беше неприятна и объркваща. Автоматичното засенчване пазеше очите ни, но затрудняваше мозъка.
Веднага щом стигнах до коралите се метнах по корем на земята. Паднах болезнено върху ранената си ръка — нанитите все още не бяха възстановили контрола ми върху нея и тя се бе озовала под тялото ми. Вдишах и издишах през стиснати зъби, за да не изкрещя.
Продължих да се влача по корем напред, досущ като някой от червеите. Стигнах до прилично прикритие сред коралите, активирах с брадичка комуникатора и извиках на Куон да придвижи своите хора към нас при първа възможност. Трябваше да овладеем свой периметър в гората, преди врагът да ни е обградил.
— Изтласкайте ги назад — наредих на пехотинците, които се бяха придвижили заедно с мен в горящата гора от корали. — Намерете си прикритие и стреляйте по всичко, което се движи.
Погледнах зад себе си към участъка между повредения танк и кораловата гора. Преброих шестима мъртви пехотинци и мислено добавих към тях подофицер Слоун. Ала след миг танкистът пропълзя до мен и ме потупа по крака.
Изпръхтях от изненада.
— Как, по дяволите, се измъкна от машината, Слоун?
— Ами, то тези танкове могат да се управляват и сами, сър.
— Да — казах и погледнах към горящата дълбачка. Знаех всичко за кодовете на наномашините. Явно Слоун бе дал инструкции на танка си, после се беше измъкнал отзад и бе продължил след машината пешком заедно с нас. Замислих се дали да не го смъмря, задето е напуснал поста си, но решението му се беше оказало добро.
54.
Бяхме се окопали в кръг в част от кораловата гора. Насочил бях групата си от двайсетина пехотинци към място, където по земята имаше много камъни. За пръв път попадахме на камъни тук, в земята на червеите. Дадох си сметка, че това трябва да е истинската почва на Хелиос, за разлика от компресирания талаш, смесен с червейска тор, през който бяхме копали досега. Това каменисто място би трябвало да затрудни поне в известна степен дълбаещите копеленца.
Групата на Куон се бавеше. Погледнах назад и видях, че са заети с друго. Танковете се спускаха един по един. Нанитните „въжета“ вършеха работа. Машините можеха да се плъзгат и над най-пресечения терен, но наклонът тук беше толкова голям, в добавка към двойната гравитация, че антигравитационните им системи се объркваха и не успяваха да запазят равновесие. Със закъснение си дадох сметка, че е трябвало да променя настройките им за движение по-близо до земята, което да осигури по-голяма стабилност.