— Какво трябва да направя, за да завърша мисията? — извиках.
— Нанитната нишка трябва да докосне транспортния пръстен.
Сведох поглед към трептящата нишка от течно сребро, свързана с моя комуникатор. После погледнах към пръстена в ниското.
— Изчакайте. Минутка.
Стиснах за рамото подофицер Слоун, който беше останал до мен след първия сблъсък в каверната. Изгубил танка си, той се бе присъединил към моя взвод. Грабнах намотка от нанитното въже и му я връчих.
— Искаш ли да сложиш край на целия този кошмар, Слоун?
— И още как, сър!
— Отнеси това до пръстена долу. Трябва да ги свържеш някак.
Той кимна, стисна здраво въжето и хукна. Нишката се проточи след него като въженцето на хвърчило. Лъщеше и се променяше в движение, опитваше се да запази структурата си при разтягането.
Червеите се сражаваха все така ожесточено. Двамата с Куон стреляхме от позицията си в подкрепа на пехотинците, които отстъпваха към основата на пръстена. Съпротивата им стана по-яростна. Когато имаш нещо масивно зад гърба си, пък било то и извънземна структура с неясно предназначение, а твои другари те подкрепят по фланговете, бойният дух се съвзема. Но така или иначе, продължавахме да губим позиции. Хората, които изоставаха, падаха жертва на червеите.
— Май не им харесва, че им нападнахме олтара, сър — каза Куон. — Здраво натискат.
— Мисля, че знаят какво се опитваме да направим — отвърнах. — Трябва да ги удържим още няколко минути. Искам да се изтеглим в добър ред към пръстена. Предай това на Року.
Куон се наведе над комуникатора си да предаде заповедта. Забелязах, че сигналната светлинка на моя комуникатор примигва.
— Тук Ригс — казах.
— Една минута мина. Мисията не е завършена.
— Да, да, дайте ми още една минута — казах и затворих. Гадни буквалисти.
Слоун стигна до основата на пръстена и върза нанитното въже за нещо, което стърчеше от конструкцията. Помислих си, че ако разполагах с време, сам щях да сляза долу и да огледам внимателно пръстена.
Сигналната лампичка мигаше отново.
— Засечена връзка.
— Да, готови сме — казах аз. — Вече можете да преминете.
— Процесът стартиран. Предстоящо отваряне на портала. Препоръчваме оттегляне.
— Да, вече се изтегляме към пръстена. Ще посрещнем вашите бойци, когато излязат.
— Предстоящо отваряне на портала. Препоръчваме оттегляне.
— Добре, аз… — И млъкнах. Устата ми провисна. Времето сякаш спря. Гледах невиждащо битката, която се разиграваше в ниското. Шест червея обградиха един от танковете ни. Захапаха с мощните си челюсти металния корпус и изстреляха през процепите откоси от експлодиращи проектили. Корпусът се спаружи, но оръдието при носа продължи да се върти и да отстрелва нападателите.
Мисли избухнаха в главата ми като експлодиращите проектили на врага. Осъзнах, че макросите повтарят дословно съобщенията си, когато е налице недоразумение. Казали ми бяха да се оттегля. Аз отвърнах, че се изтегляме към пръстена, а те повториха препоръката си да се оттегля. Нещо не пасваше. Единственото обяснение бе, че искат да се оттегля назад, да се отдалеча от пръстена, а не да се придвижа към него.
Какво не разбирах? Различни възможности никнеха като бурени в плодородния ми ум. Нито една не ми допадаше. Ами ако не изпращаха войски, а някаква бомба? Стомахът ми се разбунтува, догади ми се зверски.
— До всички, махнете се от пръстена! — ревнах по общия канал. Думите ми стигнаха до шлемовете на хората. Направих крачка напред, после още две. Крещях в микрофона, макар да знаех, че това само ще изкриви звука: — Повтарям, всички да се отдалечат от пръстена! Тръгнете на юг, към мен! Заповедта е с най-висок приоритет! Тръгвайте! ВЕДНАГА!
Пръстенът започна да… жужи. Тихо в началото, но звукът бързо набра сила. Вибрацията се усещаше с костите, дори да нямаш уши, с които да чуеш звука. Беше дълбока, силна, плашеща.
Половината танкове потръпнаха, спряха и обърнаха посоката. Стотици пехотинци се оглеждаха объркани. Взводните командири повтаряха заповедите ми. Чувах ги как крещят на хората си и им махат да се изтеглят. Пръстенът беше зад гърба им, червеите — пред тях. Поради липса на друг избор пехотинците наскачаха и удариха по връхлитащия вражески фронт. Червеите ги посрещнаха храбро, но бързо се огънаха под напора от лазерни лъчи, ножове и побеснели пехотинци, които напираха с крясъци по нанагорнището.