Изпълни ме надежда. Помислих си, че може би ще успеят да избягат от предстоящото, каквото и да беше то. Уви, надеждата ми не трая дълго.
Задуха силен вятър. Направих още пет крачки надолу по склона, към пръстена и моите сражаващи се пехотинци. Куон сложи тежката си ръка на рамото ми.
— Трябва да тръгваме, сър. — Думите бяха по-нежни от хватката му.
Може би той знаеше какво ще се случи. Може би и преди беше виждал гнева на чужд бог. Вятърът прерасна в ревяща буря. Беше толкова силен, че усещах как нагъва костюма по тялото ми.
— Какво пращат през пръстена? — попитах.
— Нищо, сър — каза Куон.
Завъртях глава да го погледна. После, също толкова рязко, погледнах към центъра на падината. Видях как първият човек изгуби почва под краката си. Беше подофицер Слоун. Стоял бе при основата на пръстена, по-близо от всички останали. Отдели се от земята, като размахваше трескаво ръце да запази равновесие. Не успя и се срина по лице. Тялото му, повлечено от невидима сила, се затъркаля към пръстена. Нарастващата сила на вятъра го мяташе като есенно листо, после… после Слоун просто изчезна. Пропадна през арката на пръстена и изчезна. Зрението ми регистрира ярко цветно петно при мястото на контакта. Не бях виждал нещо да навлиза в пръстена по този начин, толкова отблизо. Беше като… като събитие. Искряща промяна в реалността.
В сърцето си знаех, че подофицер Слоун вече е на друго място. Най-вероятно се носеше в космоса. В орбита около планета, която човешко око не е зървало. Или пък е попаднал в неутронна звезда. И се е изпарил за части от секундата или е бил смазан до размерите на монета под натиска на немислима гравитация. Или просто се носеше някъде и крещеше за помощ към безразличния и празен космос, сам в края си.
Стиснах комуникатора за връзка с макросите. Зелената светлинка показваше, че каналът още е отворен. Едва не строших устройството в гнева и отчаянието си.
— Изключете го! — ревнах с цяло гърло.
— Мисията завършена. Върнете се в базата за транспортиране.
— Избивате хората ми! Изключете го веднага!
— Мисията завършена. Върнете се в базата за транспортиране.
— Шибани машини!
— Мисията завършена. Върнете се в базата за транспортиране.
Унищожих комуникатора. Смачках го в юмрука си и това ми достави огромно удоволствие, макар душата ми да агонизираше. Куон ме повлече назад към ръба. Скоро настигнахме един изтеглящ се танк. Няколко от машините бяха успели да избягат. Бяха по-тежки и по-плътни от пехотинците. Удържаха на ураганната сила, която засмукваше всичко към арката на пръстена. Стотици червеи се гърчеха в хватката на торнадото. Червеи и хора. Моите пехотинци продължаваха да стрелят, тънки като молив лазерни лъчи поразяваха всеки враг, който се озовеше твърде близо.
Куон уви пръстите ми около една ръкохватка върху корпуса на танка. Имаше много такива ръкохватки на подходяща височина, за войниците. Сержантът едва не смаза пръстите ми, притискайки ги към металната скоба. Бих извикал от болка, само че болката не ме интересуваше особено в онзи момент. Куон се хвана на свой ред за съседната ръкохватка, а с другата си ръка ме сграбчи за яката, сякаш се боеше, че може да се пусна.
Имаше пехотинци наоколо, някои вътре в танка, други увиснали на ръкохватки като нас, но не бяха много. Проточих врат назад, докато машината ни отнасяше през кораловата горичка, мачкайки всичко по пътя си.
Гледах зад себе си и виждах стотици пехотинци и червеи, понесени от завихрилото се торнадо. Мнозина се прегръщаха. Други продължаваха да удрят по врага, едните с ножове и пистолети, другите със силните си челюсти. Поединично и по двойки, на групи от по десетина гърчещи се тела, всички те изчезваха, засмукани в нищото.
Зачудих се дали ще продължат битката си и от другата страна на портала. Доколкото познавах своите хора и червеите, най-вероятно щяха да го направят.
56.
Когато стигнахме базата си на повърхността, макроският кораб вече беше кацнал. Ледени кристали, формирали се в горните слоеве на атмосферата, се напукваха и се свличаха на синьо-бели парцали от корпуса му. Предположих, че са резултат от замръзването на водни пари, но не бях сигурен и не си направих труда да попитам.