— А сега ме чуй, старши сержант. Първо, искам да пратиш по един пехотинец във всеки хангар…
— А, да, хангарите, сър. Получавам доклади от всички оператори. Твърдят, че с машините става нещо.
— Нищо особено не става, просто им смених програмата.
— Така ли?
— О — казах аз, схванал със закъснение. — Затова си дошъл, нали? С надеждата да разбереш какво, по дяволите, правя с машините.
— Ами, защото имахме изричен график на производството и…
— График? Кой го е съставил?
— Генерал Соколов, сър.
— Соколов… не е тук. Сега аз командвам. Ето ти новия график — прати по един човек във всеки хангар да събира нанитите, които излизат от машините.
— Операторите знаят как се прави това, сър.
— Не във всички хангари има оператори. Всъщност в повечето няма. Действай.
Куон загряваше бавно понякога, но сега най-после долови нетърпението в гласа ми.
— Да, сър — каза той и предаде заповедта ми чрез специалните слушалки на главата си.
Обърнах се към Четиринайсет и се заех да прегледам отново изчисленията си. Исках първият кораб да е готов след по-малко от двайсет и три часа. Реших, че ще е без ръка. По-късно, ако земните правителства ми осигуряха време и материали, щях да включа ръката в производствената програма.
— Сър? — каза Куон.
Обърнах се, изненадан, че сержантът още е тук. Щракнах с пръсти.
— Още нещо — казах. — Как стоят нещата с карантината? Държа базата да е напълно запечатана. Никой не влиза и никой не излиза.
— Ами, за това, сър…
— Виж, Куон, трябва ми човек, който може да си върши работата, без да го държа за ръчичка.
— Разбирам, сър, но имаме гост. Един хеликоптер току-що кацна в южния край на базата.
Примигнах и не казах нищо. Нямаше какво. Чул бях характерния звук на хеликоптер, но понеже не бе последвала стрелба, бях решил, че е от нашите.
— Кой?
— Генерал Кер, сър.
6.
Появата на Кер беше изненада за мен. Нещо повече, беше нарушение на протокола. Бяхме се разбрали, че представители на земните правителства ще се допускат на остров Андрос само с наше изрично разрешение. Освен това трябваше да кацат в главната база и да поискат ново разрешение, ако искат да идат другаде на острова. Всъщност те дори не би трябвало да знаят, че „секретната“ база съществува.
Само че всички тези правила бяха договорени преди моите кораби да отпрашат към някоя забравена от бога скала в небето с все космическите ми пилоти, заточени в тъмните им безсърдечни търбуси. Явно земните правителства вече не смятаха за нужно да спазват поетите ангажименти.
— Ригс? — Кер тръгна към мен и вдигна ръка за поздрав. Той беше рядка птица в много отношения. Фактът, че е заобиколен от хора, които биха могли във всеки един момент да го застрелят, явно изобщо не го тревожеше.
— Генерал Кер — казах аз и хванах предпазливо ръката му. Кога ли щях да забравя за разликата в мускулната сила и да смажа неволно ръката на някой нормален?
Кер се усмихна, но някак формално и фалшиво.
— Радвам се, че си се върнал, Ригс. Сигурен бях, че ще успееш.
— Просто следвах вашия съвет, сър.
Кер изсумтя и кимна. Очите му шареха из лагера. Не пропуснаха нито двете стражеви кули, нито неколцината въоръжени мъже, които се мотаеха наоколо. Не ми се стори особено впечатлен.
— Ще ми кажете ли каква е целта на визитата ви, сър? — попитах аз.
Той ме погледна.
— А ти ще ми кажеш ли какво, по дяволите, се случи там горе?
Разказах му накратко за сблъсъка си с макросите. Завърших с детайлите на сделката, която бях сключил с тях. Този път несъмнено го впечатлих.
— Чакай да видим дали съм разбрал… обещал си на раса гигантски роботи, че ще им дадем шейсетина тона от най-добрите си войници? Които да се бият за тях?
— Да, сър. Имаме една година да осигурим договореното, иначе войната ще започне отново.
— И кой роди тази безумна идея? Кроу ли?
Зачудих се дали да не му кажа истината — че е станало случайно, един вид от дума на дума. Но това не звучеше много яко, затова си позволих известни волности и поразкрасих историята.
— Водих преговорите сам, сър. Имайте предвид, че ако бяхме влезли в сражение с макросите, щяхме да загубим. Земята не би имала никакви шансове.
Кер облиза устни.
— Вярвам ти.
Личеше си, че ми вярва, затова не задълбах повече.
— И какво следва сега, генерале?
— Преди да обсъдим това, искам да си поговорим за Сините.
— Какво по-точно?
— Убеден ли си в онази своя теория? Че те са създали както наносите, така и макросите? И че самите те не могат да напуснат родния си свят?